![Брегът на светулките [calibre 1.39.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/9/bregt-na-svetulkite-calibre-1-39-0-download.jpg)
Брегът на светулките [calibre 1.39.0]
- Автор: Райс Луанн
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Брегът на светулките [calibre 1.39.0]». Краткое содержание книги:
— Щом искаш да се връщаш толкова назад, нека поне бъдем обективни — началото го сложи татко. С това, че е имал любовница.
— Това няма да ни доведе до никъде.
— Трябва ли ние с Джо да плащаме за твоето минало?
— Притеснявам се за Скай — отвърна Огъста. — А сега се притеснявам и за неспособността ти да направиш точна преценка.
— Недей — троснато рече Каролайн.
— Ще бъдеш наранена — предсказа Огъста.
— Аз съм достатъчно силна, мамо.
— Знам. Всички разчитаме на твоята опора. Но може би повече, отколкото трябва. — Тя я потупа по коляното.
Как беше възможно хората да изпитват такива силни и противоречиви чувства? Когато Каролайн беше малка, често се улавяше, че мрази родителите си, дори сестрите си? И в същото време знаеше, че би дала живота си за тях?
Сега седеше до майка си и вдъхваше аромата на градински чай и розмарин, а майка й нежно галеше ръката й.
— Видях те да танцуваш с него — продължи Огъста, — преди да науча кой е.
— Наистина ли?
— Да. И си помислих… — Тя замълча.
— Какво си помисли?
— Помислих си: «Каролайн го направи!»
Каролайн затвори очи и обърна лице срещу вятъра.
— Какво си помисли, че съм направила?
— Че си се влюбила в опасен мъж — отвърна Огъста.
Дъщеря й поклати глава.
— Като баща ти. Както се случи с мен, а по-късно и със Скай… Видях мъжа, видях ви как се гледате. Видях колко висок и силен е той. И любовта в очите му.
Каролайн не смееше да помръдне. Огъста продължи:
— Може би това ме притеснява повече от всичко останало. Ти не се омъжи. Предпочете да останеш свободна. Да се чувстваш сигурна. Скъпа, не понасям мисълта, че нещо би могло да те нарани!
— Няма, мамо. Казах ти, че съм силна — повтори със свито гърло Каролайн. Вярно беше. Тя беше научила всички уроци. Беше останала дълго време свободна, защитена, силна и… сама. Майка й нямаше за какво да се притеснява. С Джо никога нямаше да бъдат заедно.
— Благодаря на бога! — подсмръкна Огъста. — Прощаваш ли ми, Каролайн?
— За какво?
— За снощи. Не заради чувството, а за поведението ми. За това, че загубих контрол…
— Беше шокирана — отвърна тихо Каролайн. «Прошката не е единственото и най-важното», беше казал Джо. Човек първо трябваше да погледне истината в очите. И да разбере. Тя стисна ръката на майка си, после я пусна.
— Наистина бях — съгласи се Огъста.
— Къде е Скай?
— Вътре. Мисля, че спи.
— Трябва да говоря с нея.
Огъста кимна и примижа срещу слънцето. Огледа се, сякаш се изненадваше, че се намира в градината. Откъсна няколко стръкчета лавандула, стри ги между пръстите си и помириса ръката си.
— Билките на баба ти — въздъхна с носталгия и се просълзи. — Понякога майка ми и баба ми страшно ми липсват. И двете бяха мъдри жени. Не като мен. Те бяха солидни и старомодни. Истински майки.
— Ти си истинска майка — засмя се Каролайн.
— Но не много добра.
— О, мамо… — Очите на Каролайн се насълзиха. Понякога тя наистина имаше чувството, че Огъста не се справя добре с ролята си на майка.
— Не знам какво щях да правя без вас, момичетата ми.
— А ние какво щяхме да правим без теб? Скай… — Огъста се обърна към отворения прозорец, на който се развяваха бели пердета. Спалнята на Скай.
— Знам — въздъхна Каролайн, проследявайки погледа й.
— Допуснах толкова много грешки — продължи Огъста. — С толкова много лоши последици.
— Но също и с добри — възрази Каролайн и си помисли за предишната вечер: за Джо, който помагаше на Скай, за Сам, за Клий и Питър, които безпомощно наблюдаваха развитието на нещата… — Семейството ни е видяло и много добро!
* * *
Джо гледаше към морето. Вълните блестяха. Денят беше такъв, какъвто трябваше да бъде един летен ден — ярък и слънчев. Но старият гняв се беше спуснал над душата му като мъгла над Мейн. Не преставаше да мисли за семейство Ренуик.
Идването му на това място беше грешка. «Камбрия» беше истинска находка, но всичко останало оставяше неприятно чувство у него. Смяташе да загърби някои стари грижи и емоции, когато се изправи лице в лице с Блек Хол, но вместо това само беше налял масло в огъня. Пъхна ръце в джобовете си. Пръстите му напипаха някакъв твърд предмет. Той смръщи вежди и измъкна камеята.
Беше избледняла и матирана. Върху нея беше изобразен женски профил. Лицето на жената беше гордо и благородно, с несъмнена сянка на тъга. Същевременно то излъчваше и сила. Емоцията беше видима дори на такъв стар и малък предмет. Косата на жената беше буйна, челото — високо. Напомняше му за Каролайн. Отново се намръщи.