Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

— Имаше мама.

— Не можеше да понася и нея. Тя толкова много го обичаше, че ако можеше, винаги би го защитавала. Само че той отблъсна и нея.

— Престани! — Скай запуши ушите си с длани. Сълзите се стичаха неконтролируемо по страните й. — Знам, че всичко стана заради мен. Сигурна съм. Аз застрелях онзи младеж. Татко не можа да го понесе — чувстваше се толкова виновен, че е сложил оръжието в ръцете ми. Да, не мислите, че много ме е грижа, дали ще умра?

— Трябва да те е грижа — извика Каролайн и хвана ръцете на сестра си.

— Защо?

— Защото имаме нужда от теб. И защото толкова много те обичаме…

— Ти специално нямаш нужда от никого — изстреля на един дъх Скай и скочи на крака. — Ти си студена жена, Каролайн. Повдига ми се, като те слушам как нападаш татко!

— Не го нападам, аз…

— Би трябвало да го съжаляваш, задето не е могъл да продължи да рисува. Това за него е било равносилно на смърт, дори по-страшно от смъртта. Ти си егоистка! Непрекъснато ме караш да се чувствам зле! Преди малко се опитах да се извиня заради случая с Джо и какво стана? Пукаше ли ти изобщо?

— Скай! — възкликна Каролайн. Беше поразена.

— Толкова си могъща! Госпожица Идеална. Така те нарича Саймън и е прав. Съгласна съм с него.

— Успокой се — тихо каза Клий и докосна ръката й.

— Не съм идеална. Никога не съм казвала, че… — понечи да се защити Каролайн.

— Ти повече приличаш на татко. Какво като пия? Поне не съм безчувствена! Ти си толкова студенокръвна. Не можеш да приемеш дори едно просто извинение.

— Не ми дължиш никакво…

— Задължението няма нищо общо с това, което казвам. Чувствам се отвратително заради случилото се снощи. Ужасно! Но нима нещо трепна в теб? Голяма работа, че Джо е излязъл от живота ти! Какво като се е оттеглил? О, той много скоро ще разбере колко си студена! Изобщо не те е грижа! Прекалено си заета да живееш моя живот!

— Не искам да живея твоя живот — отвърна Каролайн.

— Само че се държиш така, сякаш искаш! През цялото време се опитваш да ме контролираш…

— Скай…

— Защо да не искаш? Аз все пак правя нещо. Аз се влюбих, аз се омъжих, а ти само се опитваш да ме разделиш със съпруга ми. Приличаш ми на ядосана светица. Разпръсваш светлина и благодат навсякъде около себе си. Аз убих Андрю Локууд, не ти, Каролайн. Ти държа ръката му, докато той умираше, ти ме изведе от гората. Но аз го убих!

— Скай — отново започна сестра й, като се стараеше гласът й да звучи спокойно. — Никога не съм казвала, че…

— Ядосай се, Каролайн. Хайде, излез от кожата си! Реагирай! Мили Боже! Не бъди толкова спокойна, толкова уравновесена. Не се страхувай да не ме разстроиш или засегнеш!

Каролайн не можеше нито да помръдне, нито да продума. Беше като парализирана от шока.

— И престани да се опитваш да вземеш живота ми в своите ръце, защото нямаш представа как аз чувствам нещата! — извика Скай и се затича по плажа.