![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
— Моля те да се омъжиш за мен, Дол — повтори той и нещо в искрения му скован тон, в пълното отсъствие на хитруване и двусмислици предизвика у Доли първата тръпка на подозрението, че той може и да говори сериозно.
* * *
Помисли си, че той се шегува. Джими едва не се разсмя, когато си даде сметка за този факт. Не го направи, а отметна коса от очите си и си припомни как тя го бе отвела горе онази нощ, как го погледна, когато червената ѝ рокля се свлече на пода, как вирна брадичка и срещна погледа му, а той се бе почувствал млад и силен, и много щастлив, че е жив точно в онзи миг, точно там с нея. Припомни си как след това бе седял в леглото, неспособен да заспи заради блаженото съзнание, че момиче като нея може да се влюби в него, как докато я съзерцаваше да сънува, бе осъзнал, че ще я обича до края на своя и на нейния живот, докато остареят заедно, седнали в удобни кресла във фермата, докато децата им вече ще са пораснали и поели по пътя си, а те ще се редуват да си приготвят чай.
Искаше да ѝ каже всичко това, да ѝ напомни, да я накара да си представи тази картина живо като него, обаче Джими знаеше, че Доли е различна, че обича изненадите и не иска да узнава края още в началото. Вместо това, когато всичките му мисли се събраха като листа, той бавно въздъхна и каза съвсем простичко:
— Моля те да се омъжиш за мен, Дол. Не съм богат, но те обичам и не искам да пропилявам нито ден повече без теб.
После видя как изражението ѝ се променя и по ъгълчетата на устата ѝ и почти незабележимото потрепване на веждите ѝ отсъди, че тя най-сетне е разбрала.
Докато Джими чакаше, Доли въздъхна дълго и бавно. Намръщи се, стисна периферията на шапката си и леко я завъртя. Падаше си по драматичните паузи, затова той не се разтревожи, докато плъзгаше очи по съвършената линия на профила ѝ, както бе правил на онзи хълм край морето, а тя отрони:
— О. Джими! — с глас, който не прозвуча съвсем като нейния, а когато се обърна към него, по бузата ѝ се стичаше сълза. — Как може да ме молиш за това! Как може да ме молиш точно сега, по дяволите!
И преди Джими да успее да я попита какво иска да каже, тя мина покрай него, удари хълбока си в една маса, бързайки да се махне, и изчезна в студа и мрака на военновременен Лондон, без дори да се обърне назад. Минутите се нижеха, тя не се върна и едва тогава Джими проумя какво се е случило. И изведнъж сякаш се видя отгоре, като че ли в своя снимка — един мъж, който изгубил всичко, коленичил сам на мръсния под в евтиния ресторант, където бе станало много, много студено.
15
Съфък, 2011 г.
Впоследствие Лоръл се чудеше как е възможно да не ѝ е хрумнало да пусне в Гугъл името на майка си. Но пък нищо от онова, което знаеше за Дороти Никълсън, не я накара да заподозре, че може да я открие онлайн.
Нямаше търпение да се прибере в Грийнейкърс. Седна в паркираната пред болницата кола, извади телефона си и написа "Дороти Смитам" в прозорчето за търсене. Разбира се, от бързане го написа неправилно и се наложи да започне отново. Приготви се спокойно да приеме резултатите от търсенето, каквито и да се окажеха, и натисна бутона. 127 попадения. Лоръл въздъхна дълбоко. Сайт с американски генеалогии, някоя си Телма Дороти Смитам, която търсеше приятели във Фейсбук, делови справочник от Австралия и после, някъде по средата ва страницата, материал от военния архив на Би Би Си с подзаглавие "Лондонска телефонистка си спомня за Втората световна война". Пръстът на Лоръл трепереше, когато тя избра този вариант.
Страницата съдържаше военните спомени на жена на име Катрин Франсис Бейкър, работила като телефонистка във Военното министерство в Уестминстър по време на войната, Най-отгоре беше упоменато, че материалите са предоставени от Сузана Бейкър от името на майка ѝ. Имаше и снимка на жизнерадостна възрастна жена, която позираше малко кокетно на канапе от малинов велур с плетени покривчици на облегалката. Надписът гласеше:
Катрин Бейкър — Кити, си почива у дома. Когато избухва Втората световна война, Кити се мести в Лондон, където работи като телефонистка. Кити искала да постъпи в Женската флотска служба, но комуникациите били смятани за област от първостепенна важност, затова не можела да напусне.
Статията беше доста дълга и Лоръл я прегледа отгоре-отгоре, очаквайки името на майка ѝ да изникне от текста. Намери го няколко абзаца по-надолу:
Отраснах в централните английски графства и нямах роднини в Лондон, но във военно време беше организирано намирането на жилища за работещите във военния сектор. Имах късмет в сравнение с мнозина други, защото ме изпратиха на пансион в дома на доста изискана стара дама. Къщата беше на Кампдън Гроув номер седем, в Кенсингтън, и макар да звучи невероятно, времето, прекарано там през войната, беше много щастливо за мен. Живеех с още две момичета от министерството и две служителки на лейди Гуендолин, които бяха останали и след избухването на войната: готвачката и момиче на име Дороти Смитам, което беше нещо като компаньонка на господарката на къщата. С Дороти се сприятелихме, но изгубихме връзка, след като се омъжих за съпруга си Том през 1941 г. През войната приятелствата се формират лесно, което надали е учудващо — и аз често съм се питала какво е станало с приятелките ми от онова време. Надявам се да са оцелели.