Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
Да навършиш четиресет бе донякъде травмиращо, но ако си със солидна банкова сметка, нямаше да боли толкова. Лейси получаваше прилична заплата, беше наследила малко пари от майка си, нямаше дългове и имаше доста спестявания. Но споразумението щеше да й даде мощен тласък и да й позволи да напусне работа. Не беше сигурна къде ще отиде, но й беше приятно да си мечтае. Дните й в Комисията по съдийска етика бяха преброени и този факт извикваше усмивка на лицето й. Бе настъпил моментът за нова кариера, а фактът, че нямаше представа каква ще е тя, всъщност я въодушевяваше.
Междувременно обаче трябваше да приключи няколко случая, да разследва няколко съдии. Обикновено започваше деня с мотивиращ монолог, за да се настрои за работа, но днес го пропусна. Джери Кросби беше успяла да я заинтригува с невероятната си история за съдията убиец. Съмняваше се в нейната правдоподобност, но любопитството я глождеше достатъчно, за да предприеме следващата стъпка. Ами ако се окажеше вярно? Ако това беше шанс да увенчае кариерата си с още един голям успех? С още един славен момент, като разреши половин дузина неприключени случаи и завладее първите страници на вестниците. Нареди си да престане да мечтае и да се залавя за работа.
Взе бърз душ, отдели няколко минути за косата и грима си, обу джинси и маратонки, остави храна и вода на Франки и излезе от дома си. На първото кръстовище видя знака за предимство, който неизменно й напомняше за катастрофата. Странно как определени неща предизвикваха едни и същи спомени — ето, тя всяка сутрин поглеждаше пътния знак и миналото нахлуваше. После изчезваше почти мигновено до следващия ден. Три години след преживения кошмар Лейси все още беше крайно предпазлива зад волана, винаги отстъпваше предимство и никога не превишаваше позволената скорост.
В западните покрайнини на града, далече от Капитолия и университетския кампус, тя спря пред стар търговски център, паркира и в 8:05 ч. влезе в „Бонис Биг Брекфаст“ — местно заведение, което не се посещаваше от студенти и лобисти. Както обикновено беше пълно с продавачи и ченгета. Лейси си взе вестник и седна на бара, недалече от кухненския прозорец, където сервитьорката си приказваше с готвачите, които й отговаряха с цветисти изрази. Менюто предлагаше поширани яйца върху препечена филийка с авокадо, превърнали се в легенда, и Лейси си ги позволяваше поне веднъж месечно. Докато чакаше, провери имейла и есемесите си и остана доволна, че всички по-важни съобщения могат да почакат двайсет и четири часа. Писа на Дарън, че няма да бъде в службата днес.
Той отговори бързо и я попита дали не напуска. Такава беше нагласата в Комисията напоследък. Винаги подозираха служителите, останали на работа там, че кроят планове да избягат.
В 9:30 ч. Лейси беше на междущатската магистрала 10 и пътуваше на запад. Беше 4 март, вторник, а всеки вторник приблизително по това време тя очакваше обаждане от по-големия си и единствен брат Гънтър. Той живееше в Атланта, където въртеше бизнес с недвижими имоти. Независимо от колебанията на пазара Гънтър винаги беше настроен оптимистично и бе на прага на поредната голяма сделка. Лейси беше изморена от разговорите с него, но нямаше избор, трябваше да ги изтърпи. Той се тревожеше за нея и все й намекваше да напусне работа и да дойде при него да печели големи пари. Тя вежливо отказваше. Брат й живееше на ръба, адски обичаше да взема кредит от една банка, за да плати кредита си в друга, и все успяваше да се отърве на косъм от фалита. Последната работа, на която се виждаше Лейси, беше да строи още молове в предградията на Атланта. А най-честият й кошмар беше Гънтър да е неин началник.
Двамата открай време се разбираха добре, а след внезапната смърт на майка им преди седем месеца се бяха сближили още повече. Лейси подозираше, че нейното предстоящо съдебно дело също е мотив за близост. Гънтър беше убеден, че сестра му трябва да получи милиони, и беше развил дразнещия навик да й подмята съвети къде да инвестира парите си. Тя не очакваше с нетърпение деня, когато той щеше да има нужда от заем. Гънтър живееше в дългове и сваляше звезди от небето, само и само да си уреди поредната финансова инжекция.
— Здрасти, сестричке — бодро поздрави той. — Как си?
— Добре съм, Гънтър, а ти?
— Дърпам лъва за опашката. Как е Али? Как е любовният живот?
— Скучноват. Напоследък той често отсъства от града. А твоят?
— Нищо особено.
Гънтър се беше развел неотдавна и преследваше жените толкова въодушевено, колкото и банките, затова на Лейси не й се слушаше за похожденията му. След двата му провалени брака тя го съветваше да внимава с какви жени се захваща, но той не я слушаше.
— Май си в колата — каза Гънтър.
— Пътувам към Пенсакола да издиря един свидетел. Нищо вълнуващо.
— Все така казваш. Още ли си търсиш друга работа?
— Не съм споменавала, че си търся друга, а само, че сегашната ме отегчава.
— Тук има повече екшън, малката.
— Не ми го казваш за пръв път. Да си говорил скоро с леля Труди?
— Старая се да я избягвам.
Труди беше сестрата на майка им, която си вреше носа навсякъде в стремежа си да запази семейството единно. Скърбеше след внезапната смърт на сестра си и искаше да сподели своята мъка с племенника и племенницата си.
— Обади ми се преди два дни и звучеше ужасно — каза Лейси.
— Тя винаги звучи ужасно. Затова не ми се приказва с нея. Не е ли странно? Почти не се бяхме чували, преди да почине мама, а сега е решила да сме си близки.
— Трудно й е, Гънтър. Разбери я.
— Че на кого не му е трудно в наше време? А, някой ме търси. Един банкер, който иска да ми метне малко пари. Трябва да затварям. Ще ти звънна после. Обичам те, сестричке.
— И аз теб.
В повечето случаи разговорите им във вторник приключваха внезапно, когато го чакаше друг, по-важен разговор. Лейси си отдъхна, защото обикновено Гънтър не пропускаше да попита докъде е стигнало съдебното й дело. Звънна на Дарън, колкото да го увери, че ще се появи в офиса на следващия ден. Обади се на Али и остави съобщение на гласовата му поща. После изключи телефона си и наду стереото. „Адел на живо в Лондон“.
5
Джипиесът отведе Лейси до гробището „Бруклийф“ в стар квартал на Пенсакола. Тя спря на празния паркинг. Точно пред нея имаше площад и някаква сграда, подобна на бункер, в която явно се полагаха урни, а зад нея — гробни полета с плочи и паметници. В този ден нямаше много погребения, а на паркинга беше спряла само още една кола.
Лейси беше подранила с десет минути, затова набра номера на Джери, която й вдигна с въпроса:
— Ти ли си с медночервеното субару?
— Да. Къде си?
— В гробището. Мини през портала и после тръгни покрай старите гробове.
Лейси закрачи по павираната пътека между поочукани паметници и семейни гробници — последен пристан на изтъкнати личности от минали векове. С времето гробниците бяха загубили значимостта си и бяха отстъпили място на изкусно изработени надгробни плочи. Пътеката завиваше наляво, а Джери Кросби се появи зад едно от малкото останали дървета.