Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
Двайсет и втора съдебна област включваше три окръга в най-далечната северозападна част на щата. На около четиристотин хиляди жители се падаха четиресет и един окръжни съдии, избрани от същото това население. За дванайсетте години, откакто работеше в Комисията по съдийска етика, Лейси се беше натъкнала само на два-три незначителни случая в Двайсет и втора съдебна област. От всички четиресет и един съдии петнайсет бяха избрани през 2004 г., когато според Джери нейният заподозрян бе заел съдийското си място. От въпросните петнайсет само един беше завършил право в Маями.
За по-малко от десет минути Лейси стигна до името Рос Баник.
Беше на четиресет и девет, роден в Пенсакола, получил бакалавърска степен от Университета на Флорида в Гейнсвил. Не се споменаваше нищо за съпруга и семейство. Биографичните данни на уебсайта на съдебната област бяха оскъдни. Снимката му показваше хубав мъж с тъмни очи, волева брадичка и гъста прошарена коса. На Лейси й се стори доста привлекателен и се зачуди защо не е женен. Или пък беше разведен? Порови още малко, без да се задълбочава прекалено, но не откри почти нищо друго за съдия Баник. Очевидно беше успял да избегне всякаква полемика по време на своите два и половина мандата на поста. Тя прегледа досиетата на Комисията и не откри нито една жалба срещу него. Адвокатите във Флорида трябваше да предават ежегодни доклади за съдиите, с които работят — анонимно, разбира се. През последните пет години Баник бе получил превъзходни отзиви от колегията. Коментарите бяха блестящи: прецизен, точен, подготвен, вежлив, изключителен професионалист, остроумен, състрадателен, впечатляващо интелигентен. Само двама други съдии от Двайсет и втора съдебна област имаха толкова високи атестации.
Лейси продължи да търси и най-сетне намери нещо компрометиращо — статия в „Пенсакола Леджър“ от 18 април 2000 г. Местният адвокат Рос Баник, на трийсет и пет години, се стремял към първото си политическо назначение и се опитвал да измести от поста възрастен съдия от Двайсет и втора съдебна област. Възникнали противоречия, когато един от клиентите на Баник, строителен предприемач, предложил да построят аквапарк на прекрасно място близо до плажа в Пенсакола. Почти всички оказали твърда съпротива срещу аквапарка, а от съдебните дела и съпровождащата ги шумотевица се разбрало, че адвокат Баник има десетпроцентно участие в проекта. Фактите не бяха съвсем ясни, но се твърдеше, че той се е опитал да прикрие участието си. Съперникът му се възползвал от удалата се възможност и пуснал материали, които се оказали фатални. Изборните резултати, публикувани в по-късен брой на вестника, показваха съкрушително поражение за Баник. Макар да не беше възможно да се прецени при толкова оскъдни данни, той като че ли не беше направил нищо нередно. Въпреки това титулярят бе завоювал смазваща победа.
Лейси се поразтърси още малко и намери броя, отразяващ изборите през 2004 г. Имаше снимка на стария съдия, който изглеждаше най-малко на деветдесет, и две статии за неговото влошаващо се здраве. Баник беше провел умела предизборна кампания, а нападките срещу него отпреди четири години явно бяха забравени. Беше спечелил изборите с хиляда гласа. Съперникът му беше починал три месеца по-късно.
Лейси огладня и измъкна от хладилника остатъците от някакъв киш. Али го нямаше трета вечер и тя не беше готвила. Наля си още вино, седна на масата в кухнята и затрака по клавиатурата на лаптопа. През 2008 г. Баник не бе имал съперник в изборите. Действащите окръжни съдии във Флорида — всъщност в който и да е щат — рядко се натъкваха на сериозни опоненти и него очевидно го очакваше дълга кариера на съдийското място.
Сепна я звънът на телефона. Вглъбена в чужд свят, тя беше забравила дори киша. Непознат номер.
— Разкри ли вече името му? — попита Джери.
Лейси се усмихна и отговори:
— Не беше трудно. Завършил е право в Маями, избран е през две хиляди и четвърта година в Двайсет и втора съдебна област. Само той остана като възможност.
— Красавец е, нали?
— Да. Защо не е женен?
— Да не се размечтаеш?
— Няма.
— Има проблем с жените. Това е част от дългата му история.
Лейси си пое дълбоко въздух.
— Добре. Срещала ли си го?
— О, не, не бих припарила до Баник. Пък и при него е пълно с охранителни камери: в съдебната му зала, в кабинета му, в къщата му.
— Странно.
— Меко казано.
— В колата ли си?
— Пътувам към Пенсакола, може би дори към Мобил. Искаш ли да се видим утре?
— Къде?
— В Пенсакола.
— Но това е на три часа път от тук.
— Аз ли не знам!
— И каква ще бъде целта на срещата?
— Имам една-единствена цел в живота си, Лейси. Разбра вече каква.
— Утре съм много заета.
— Ти винаги си заета, нали?
— Опасявам се, че да.
— Добре. Тогава ме включи в графика си и ми кажи кога може да се срещнем там.
— Ще проверя.
Настъпи продължителна пауза, толкова дълга, че накрая Лейси попита:
— Там ли си?
— Да, извинявай. Понякога се отнасям. Намери ли много информация онлайн?
— Немного. Няколко статии в „Леджър“ за участието му в изборите.
— А намери ли статията от две хилядната година за поземлената сделка, в която участвал с корумпиран предприемач? Онази, която му е струвала победата в изборите.
— Да. Прочетох и нея.
— Имам ги всичките в папка. Ще ти я дам, когато пожелаеш.
— Добре, ще видим.
— Журналистът се казва Дани Кливланд, роден е някъде на север. Работил е в „Леджър“ пет-шест години, после се е местил от вестник на вестник. Накрая е работил в Литъл Рок, Арканзас. Това е последната му спирка.
— Последната му спирка ли?
— Да. Намерили го в апартамента му. Асфиксия. Същото въже, обичайният възел. Моряците го знаят като двоен кръстовиден възел, който е доста рядко използван. Убийството му е поредната неразгадана загадка, поредният неразрешен случай.
Докато търсеше подходящ отговор, Лейси забеляза, че лявата й ръка трепери.
— Там ли си? — попита Джери.
— Да. А кога е било…
— През две хиляди и девета. Няма никакви улики. Лейси, говорим прекалено дълго по телефона, а предпочитам да се срещнем. Съобщи ми кога може да се видим отново.
После Джери внезапно прекъсна разговора.
Връзката на Лейси с Али Пачеко продължаваше трета година и според нея вече буксуваше. Той беше на трийсет и осем години и макар да го отричаше дори по време на психотерапевтичните си сеанси, още носеше белезите от ужасния си първи брак, приключил преди единайсет години. Беше продължил само четири нещастни месеца и, за късмет, жена му не беше забременяла.