Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
— Ясно. И не ми позволяваш да си водя бележки, така ли?
— Още не.
— Журналистът Дани Кливланд е убит през две и девета. Той ли е бил третата жертва?
— Не.
Лейси въздъхна отчаяно.
— Извинявай, Джери, но нищо не разбирам. Отново съм объркана.
— Имай търпение. Третата жертва, поне според моя списък, е момиче, което той е познавал от следването си.
— Момиче ли?
— Да.
— А нея защо е убил?
Докато им поднасяха кафето, двете млъкнаха. Джери си сложи сметана, разбърка я бавно, озърна се небрежно и каза:
— Да поговорим за нея по-късно. Обсъдихме три жертви, засега е достатъчно.
— Добре, но съм любопитна… разполагаш ли с нещо повече за останалите три?
— Ами не. Имам мотив и начин. Нищо друго. Но съм сигурна, че всички са свързани с Баник.
— Това го разбрах. Той е съдия от десет години. Според теб е убил човек и след като е заел този пост. И е продължил да го прави, така ли?
— О, да. Последната му жертва е отпреди две години — пенсиониран адвокат от Флорида Кийс. Някога работел в голяма правна кантора. Намерили го удушен на риболовната му лодка.
— Този случай го помня. Кронкайт или нещо подобно.
— Кронк, Пери Кронк. Бил на осемдесет и една години, когато уловил последната си риба.
— Случаят предизвика сензация.
— Да, поне в Маями. Там има повече убити адвокати на глава от населението, отколкото където и да било другаде. Ама че постижение, а?
— Заради търговията с наркотици е.
— Разбира се.
— А каква е връзката с Баник?
— Бил стажант във фирмата на Кронк през лятото на осемдесет и девета, но се почувствал измамен, когато не получил предложение за постоянна работа. Страшно трябва да се е вбесил, след като двайсет и две години е чакал да си отмъсти. Невероятно търпелив е.
Лейси се замисли над чутото. Отпи от кафето си, загледана през прозореца.
Джери се наклони към нея и каза:
— Според мен, като псевдоексперт по серийните убийци, засега това е най-сериозната му грешка. Убил е възрастен адвокат с много приятели и безупречна репутация. Две от жертвите му не са случайни хора — баща ми и Кронк.
— А между двете убийства има двайсет години.
— Да, той така действа, Лейси. Необичайно е, но не е нечувано за социопатите.
— Извинявай, но не съм запозната с методите на социопатите. Занимавам се със съдии, които са с всичкия си, поне повечето. Те просто оплитат конците, когато пренебрегнат някое дело или смесят личните си интереси със съдийските задължения.
Джери се усмихна разбиращо, отново се озърна и каза:
— Психопатът е човек със силно психично разстройство и антисоциално поведение. А социопатът е психопат на стероиди. Дефинициите ми не са медицински, но са доста точни.
— Аз ще слушам, а ти продължавай.
— Моята теория е, че Баник има списък на хора, които са му навредили или са го обидили. Може да е било нещо съвсем тривиално, като например че преподавател по право го е поставил в неловко положение, или пък нещо смазващо като сексуално насилие от страна на скаутски командир. Сигурно си е бил наред преди това. Дори не мога да си представя какво би причинило подобно изживяване на едно дете. Затова на Баник открай време му е трудно с жените.
Убедеността й отново беше смущаваща, но и удивителна. Джери беше по следите на този съдия от толкова отдавна, че за нея вината му беше категоричен факт.
— Изчела съм стотици книги и статии за серийните убийци: от материали в клюкарските таблоиди до научни трудове. Нито един от тях не желае да бъде заловен, но въпреки това искат някой — полицията, близките на жертвите, пресата — да знае, че действат. Много от тях са блестящи умове, други са невероятно глупави. Всякакви ги има. Някои убиват десетилетия наред и не ги залавят, други превъртат и прибързват. Обикновено точно те допускат грешки. Едни имат ясен мотив, други убиват безразборно.
— Но обикновено ги залавят, нали?
— Трудно ми е да кажа. В страната има средно петнайсет хиляди убийства годишно. Една трета остават неразкрити. Това прави пет хиляди тази година, предишната и по-предишната. От хиляда деветстотин и шейсета досега са над двеста хиляди. Има толкова много неразкрити убийства, че не е възможно да се определи кой е бил жертва на сериен убиец. Повечето специалисти са на мнение, че това е една от причините извършителите да оставят улики. Искат някой да знае, че ги има. Опияняват се от страха и ужаса, които предизвикват. Както казах, не искат да бъдат заловени, но искат някой да знае за тях.
— Значи дори ФБР няма представа колко серийни убийци са на свобода?
— Никой няма представа. Някои от по-известните остават неидентифицирани. Така и не са заловили Джак Изкормвача.
Лейси не успя да сдържи смеха си.
— Извинявай, но ми е трудно да повярвам, че седя тук, в някакво си забутано градче във Флорида, пия хубаво кафе и говоря за Джак Изкормвача.
— Не се смей, моля те. Знам колко странно звучи, но всичко е вярно.
— Какво очакваш да направя?
— Просто ми повярвай. Трябва да ми повярваш.
Двете се умълчаха задълго, без да се поглеждат, после Лейси каза:
— Добре, слушам те. Значи според твоята теория излиза, че Баник иска да бъде заловен, така ли?
— О, не. Той е страшно предпазлив, твърде умен и безкрайно търпелив. Освен това има много за губене. Повечето серийни убийци подобно на останалите убийци са саможиви хора от периферията на обществото. Баник е човек с положение, с удовлетворителна кариера, може би е наследил доста пари. Той е болен мозък, който поддържа благоприлична фасада. Ходи на църква, в кънтри клуба и тъй нататък. Активен член е на местната съдийска колегия, председател е на историческото дружество, дори се изявява като актьор в самодейна театрална трупа. Гледала съм две негови изпълнения — пълна трагедия.
— Гледала си го на сцената?
— Да. Нямаше много публика, и напълно основателно, но в залата беше тъмно. Не рискувах особено.
— Не ми прилича на социопат.
— Както ти казах, умее да се преструва. Никой не би го заподозрял. Дори са го виждали да се мотае из Пенсакола под ръка с някаква блондинка. Използва няколко, вероятно им плаща, но не съм сигурна.
— Откъде знаеш за блондинките?