Списъкът на съдията

— Кои ние?

— Казвам „ние“, но по-скоро съм самотен воин. Майка ми почина две години след баща ми. Така и не се съвзе и просто се предаде на мъката. Имам по-голям брат в Калифорния, който упорства няколко години и после изгуби интерес. Омръзна му полицията да ни съобщава, че няма никакво развитие по случая. От време на време се чуваме, но не споменаваме често баща ни. Както виждате, останала съм единствено аз. И се чувствам самотна.

— Звучи ужасно. Но между местопрестъплението в Южна Каролина и който и да е съд в Северозападна Флорида има огромно разстояние. Каква е връзката?

— Честно казано, не е голяма. Просто една камара предположения.

— Не сте стигнали дотук само с предположения. Какво знаете за мотива?

— Само мотива имам.

— Смятате ли да го споделите с мен?

— Чакайте малко, Лейси. Не мога да повярвам, че седя тук и обвинявам някого в убийство без никакви доказателства.

— Не обвинявате никого, Джери. Говорите за евентуален заподозрян, иначе нямаше да сте тук. Кажете ми името му, няма да го разкрия пред никого. Не и без ваше позволение. Разбирате ли?

— Да.

— Сега да се върнем на мотива.

— Точно той не ми дава мира от самото начало. Не съм открила човек от обкръжението на татко, който да не го харесва. Той беше учен, получаваше добра заплата и пестеше. Не е инвестирал в сделки, в земя, в нищо подобно. Всъщност се отнасяше с презрение към предприемачите и финансовите спекуланти. Няколко негови колеги от Правния факултет загубиха пари на фондовия пазар, в строителни проекти и други съмнителни схеми, но той изобщо не им съчувстваше. Нямаше бизнес интереси, нямаше партньори, никакви съвместни начинания — нещата, които обикновено създават конфликти или врагове. Мразеше да има дългове и си плащаше сметките навреме. Беше верен на майка ми, поне доколкото ни е известно. Ако познавахте Брайън Бърк, не бихте повярвали, че ще изневери на съпругата си. От „Стетсън“ се отнасяха уважително към него, а студентите го боготворяха. За трийсет години факултетът четирикратно го обяви за преподавател с изключителни заслуги. Той обаче отказваше да се кандидатира за декан, защото смяташе преподаването за свое призвание и искаше да си остане в аудиторията. Не беше съвършен, Лейси, но беше близо до съвършенството.

— Иска ми се да го познавах.

— Беше очарователен и мил човек без врагове. Причината за убийството не е опит за кражба, защото портфейлът му беше вкъщи и нищо от джобовете му не липсваше. Със сигурност не е било и нещастен случай. Полицаите бяха озадачени още от самото начало.

— Обаче…

— Обаче е възможно да има още нещо. Слабо вероятно е, но само с това разполагам. Жадна съм, а вие?

Лейси поклати глава. Джери се приближи до шкафа, наля си вода от една гарафа и пак седна. Пое си дълбоко дъх и продължи:

— Както ви казах, баща ми обичаше да е в аудиторията. Обожаваше да чете лекции. За него това бе равнозначно на сценично изпълнение, а себе си виждаше като единствения актьор на сцената. Обичаше да владее изцяло средата, материала и най-вече студентите. В Правния факултет имаше една аудитория на втория етаж, която беше неговото царство десетилетия наред. Вече носи неговото име, дори са поставили табелка. Малка зала с осемдесет места, разположени в полукръг, заети до едно при всяко представление. Лекциите му по конституционно право бяха завладяващи, предизвикателни, често забавни. Той имаше страхотно чувство за хумор. Всеки студент искаше да слуша конституционно право при професор Бърк, а онези, които не успяваха да влязат в курса му, често го посещаваха като слушатели, само и само да чуят татко. Гостуващи преподаватели, декани или бивши студенти се вмъкваха в аудиторията и сядаха на сгъваеми столове или на стъпалата на пътеките. Ректорът на университета, също юрист, беше чест посетител на лекциите му. Разбирате за какво става дума, нали?

— Да, и ми е трудно да си го представя. Спомням си с ужас моя курс по конституционно право.

— Май в повечето случаи е така. Осемдесетте студенти, които имаха късмет да влязат в курса на татко, знаеха, че ще бъде строг. Очакваше от тях да идват подготвени и да изразяват убедително мнението си.