Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Това беше самият кървав елф, за когото беше попитал.
Преследването на същество, от което да получат информация, се беше превърнало в капан за джуджетата. Пулсът на Ром запрепуска бясно при мисълта, че другарите му може да бъдат избити или по-лошото — да бъдат пленени и затворени в Грим Батол. С боен вик, който отекна в срутения тунел, той се нахвърли върху кървавия елф. Високата фигура изгледа мощното джудже с презрение и протегна едната си ръка. В нея се материализира извит дървен жезъл, на върха на който проблясваше огромен смарагд с формата на череп и с цвят като на злите елфски очи.
Ром полетя назад и се блъсна с гръб в стената зад него. Щом се сгромоляса на земята, той изруга нещо, което можеше да изгори ушите на всеки човек, камо ли на елф. През замъгления си поглед той видя как джуджетата отчаяно се мъчеха да устоят на мощните дракониди. Не че драконочовеците бяха непобедими, но като че ли джуджетата се движеха твърде мудно. Горум — воин, който бе по-бавен само от Ром, повдигаше брадвата си така, сякаш вдигаше собственото си тяло.
Кървавият елф… той… трябва да е той… Кървавият елф… Ром се опита да се изправи, но тялото му отказваше да се подчини. По-лошо от собствената му гибел беше само провалът пред краля му. Ром се беше заклел пред Магни, че ще открие истината за това, което се случва в Грим Батол, но беше успял да постигне единствено собствения си погром. Този срам го вдигна на колене, но повече не успя да се изправи. Кървавият елф отклони вниманието си от Ром и това беше поредната обида за джуджето.
Ром успя да се добере до брадвата си. Бореше се едновременно с магията и с болката си… Ужасяващ вой разтресе стените, изпълни тунела и принуди всички да погледнат нагоре. Ефектът върху кървавия елф беше най-силен. Той изруга на непознат на Ром език и заповяда на драконидите:
— Нагоре! Бързо! Преди да се отдалечи!
Драконидите-воини приклекнаха за скок и мигом се измъкнаха от тунела с невероятна подвижност за размерите си. Водачът им удари два пъти жезъла си в земята… И изчезна сред кратък изблик на златни пламъци.
Изведнъж Ром усети, че отново може да се движи, макар и трудно. Той се огледа внимателно, за да прецени състоянието на другарите си. Имаше поне трима мъртви и няколко ранени. Съмняваше се, че драконидите бяха получили повече от по една-две рани, които със сигурност не бяха сериозни. Ако не беше мистериозният вой, с джуджетата щеше да е свършено. Гренда и единият от братята й се впуснаха да му помогнат. Жената-воин беше плувнала в пот.
— Можеш ли да вървиш?
— Х-хм! Мога да тичам… ако трябва, момиче!
Той спомена бягането само заради глупостта да бяга като страхливец. Не се знаеше дали кървавият елф и драконидите няма да се върнат също толкова бързо, колкото бяха изчезнали. Джуджетата се суетяха объркани и трябваше бързо да се доберат до място, където да могат да се съвземат.
— Към… към тунелите на склона! — заповяда Ром.
Тези тунели бяха много надалеч от Грим Батол, но за него те бяха най-доброто решение. Тази местност беше богата на жилки от бял кристал — силно чувствителен към магически енергии — и това щеше сериозно да затрудни дори магьосник като кървавия елф да ги открие. В известен смисъл джуджетата щяха да станат невидими, но не и неуязвими. Никъде не беше напълно безопасно.
С помощта на Гренда Ром поведе джуджетата натам. Той погледна за последен път към падналите си другари и осъзна колко много му беше коствала тази твърде кратка схватка. Ако не беше онзи вой…
Воят. Колкото и да беше благодарен за прекъсването на битката, Ром продължаваше да се чуди откъде беше дошъл… Чудеше се и дали това, което се оказа тяхното спасение, не беше предвестник на нещо много по-страшно.
Две
Кориалстраз се носеше над Лордерон