Warcraft - Нощта на Дракона

— Не искате да го правите. Животът е ценен, насилието не е. Нека се разделим мирно…

Един от пиратите, оплешивяващ, хърбав човечец, се замисли.

— Може би е права, Дарго. Защо просто не я оставим…

Водачът му моментално го зашлеви с опакото на ръката си. Дарго го изгледа гневно.

— Какво те прихваща, изчадие на морж, такова?

Другият бандит примигна.

— Не зная… — Той с ужас се загледа във високата дама. — Тя направи нещо!

Скърцайки със зъби, Дарго се обърна към нея.

— Проклета магьосница! Това ще е последният ти номер!

— Не аз го пожелах — обясни тя, но нито Дарго, нито приятелите му я слушаха.

Пиратите се впуснаха към нея, опитвайки се с бързина да избегнат следващи заклинания. Здравият разум би им подсказал да побягнат от магьосницата, но здравият разум очевидно не беше присъщ на тези бандити. Светлосиня ръка, покрита частично с медно оцветени метални нишки, се измъкна рязко изпод левия ръкав. Дамата прошепна някаква молитва за враговете си на прелестния си роден език, който отдавна не беше чувала да излиза от нечии други уста.

Водачът отново бе предсказуем, засилвайки острието си към гърдите й. Тя лесно избягна тромавия му замах, без дори да помръдне от мястото си. Докато мъжът залиташе напред, тя докосна ръката му и използва инерцията, за да го преметне върху твърдото дърво на близкия док. Докато той се сгромолясваше, по-слабият му другар извади мачетето си и поряза изпънатата й ръка. Непознатата грациозно прибра ръката си и ритна мъжа в корема с нещо, което не беше точно крак, а по-скоро голямо и много твърдо раздвоено копито. Като че връхлетян от бесен таурен, пиратът се прекатури и се блъсна в другия, по-набит бандит с крив нос. Двамата мъже се сблъскаха и се затъркаляха, оплитайки краката и ръцете си.

Непознатата се завъртя, а двете мустачета, излизащи иззад ушите й, които полегнаха върху фините й красиви черти, бяха единственото нещо, което разкриваше емоциите й. Ръката й сграбчи китката на Дарго, който отново се беше спуснал към нея и силата му отново бе обърната срещу него. Пиратът изрева, докато рамото му изпукваше. Вече беше насочен към земята и тя с лекота го пусна да се строполи по лице в краката й.

Още върху сандъка, Дизиуиг ликуваше.

— Ха! Дренайската жена се справя с трудните клиенти, а? Т’ва е страшно и красиво!

Тя погледна към гоблина, но не усети никаква злоба в коментара му. Имайки предвид работата му, не беше изненадващо, че Дизиуиг явно бе виждал или чувал за расата й. Сега той звучеше искрено любопитен — любопитен и удивен от нея, но нищо повече.

Господарят на кея запази неутрална позиция по време на схватката, което за нея беше разбираемо, ако не и за предпочитане. Дренаята искаше да запази действията си в тайна. Това не беше място за някого от нейния вид. Но клетвата и задачата й го налагаха.