Warcraft - Нощта на Дракона

Крас разпери ръце. Без значение дали това, което се криеше в Грим Батол, бе само зенит на години отминало зло или някакво ново зловещо проявление, той щеше да разбере истината. Тялото му се изду неравномерно. Магът изпръхтя и падна на земята. Лицето му се изпъна напред, носът и устата му се сляха, образувайки удължена и мощна муцуна. Робата, с която бе облечен, се разкъса, а парченцата й се разлетяха из въздуха и се посипаха по тялото му, превръщайки се в твърди пурпурночервени люспи.

От гърба му изникнаха две малки ципести криле, които се уголемиха заедно с цялото му тяло. Появи се и заострена опашка. Ръцете и краката му се трансформираха в мощни лапи, завършващи с остри нокти. Превръщането му отне част от секундата и след това от магьосника Крас не остана и следа. На неговото място стоеше величествен червен дракон, който почти изпълваше пещерата и бе по-дребен единствено от малцина от собствения си вид, както и от Израженията.

Кориалстраз размаха широките си криле и се понесе към каменния таван. Таванът проблесна точно преди да го достигне и тоновете скали сякаш се превърнаха във вода. Пурпурният дракон се гмурна безпрепятствено във втечнените скали. Мощните му мускули го издигаха още по-нависоко, докато набираше пълна скорост през магическата бариера. След няколко секунди той се понесе в нощното небе. Скалите зад него се втвърдиха, скривайки следите от преминаването му.

Неговото последно убежище се извисяваше сред планините в близост до това, което бе останало от Даларан. Под тях се намираха останките му, да — твърде много останки от едновремешните горди кули и мощни крепости — но имаше друго и много по-удивително нещо, което обгръщаше по-голямата част от легендарното царство. То започваше от мястото, където се намира управата на Кирин Тор и се разпростираше равномерно във всички посоки. Това беше отчаяният опит на онези, останали във вътрешния съвет, да възкресят славата си и да възобновят мощта си, докато помагат на Алианса в борбата му срещу Немъртвите пълчища.

Нещото наподобяваше огромен магически купол, купол от движещи се енергии, и по-специално онези енергии, които му придаваха бляскавия виолетов или бял цвят. То беше напълно непрозрачно и не разкриваше нищо от вътрешността си. Кориалстраз знаеше какво планират магьосниците и ги смяташе за луди, но ги бе оставил да правят каквото сметнат за нужно. Все още имаше надежда да успеят…

Въпреки собствените им не съвсем незначителни възможности, съветът на магьосниците нямаше никаква представа, че драконът се навърта едва ли не сред тях. Когато беше член на ордена им, и дори един от тайните му основатели — те го познаваха единствено като Крас, без да знаят нищо за истинската му същност. Кориалстраз предпочиташе да бъде така. За повечето по-млади раси беше почти невъзможно да приемат открито митичното създание.