Warcraft - Нощта на Дракона

Кориалстраз атакува, осъзнавайки много добре накъде беше поела армията на Немъртвите пълчища: към щита, покриващ Даларан, над който той неотдавна беше прелетял. Магьосниците бяха врагове на Артас, Крал-лич, който не можеше да им позволи да се възстановят. Драконът отдавна очакваше подобна атака, макар Немъртвите пълчища да се придвижваха много по-бързо, отколкото беше предвидил. И така, те всъщност му позволиха да направи една дръзка услуга на някогашните си другари от Кирин Тор, преди да отлети от Лордерон.

Воини с черепи вместо лица стреляха по него с всевъзможни стрели, но не успяваха да го достигнат. Не бяха подготвени за въздушна атака от такова могъщо същество. Кориалстраз се насочи на север и удари редиците, строени там. Първо се устреми надолу и помете воините по земята, а после заля с огън онези, които не бяха паднали. Накрая усети магия от най-задните редици и й отвърна подобаващо. По-нисши дракони можеше и да се поддадат на заклинателите на Крал-лич, но Кориалстраз беше много по-опитен. Той незабавно засече местоположението на новите си противници и концентрира собствената си магия към тях.

Земята изригна и огромна гора от тревни филизи, хиляди пъти по-жилави и гъсти от обичайното, изникваха навсякъде около заклинателите — нисши личове, които вероятно са били уважавани магьосници, преди да се подчинят на тъмната сила на водача на Пълчищата. Огромните филизи се увиха около жертвите си, смазвайки и разчленявайки немъртвите тела, които не успяваха да довършат предателските си заклинания.

„Така животът покорява неживота“, помисли си Кориалстраз. Като съпруг на Изражението на Живота, той служеше на каузата й и това му позволяваше да използва силите си за целите й. Немъртвите пълчища просто не му оставяха друг избор. Те бяха обратното на това, което любимата му представляваше, а и бяха заплаха за всичко живо в Азерот.

Внезапна болка в гърдите запрати бегемота към земята в спираловидно падане. Кориалстраз изрева от яд, че все пак бе позволил да се разсее като младо драконче. Той едва не се разби сред пълчищата, но успя да се издигне в последния миг. Насочвайки се високо към сивите облаци, бегемотът огледа гърдите си.

Черна стрела, голяма колкото един негов нокът, се бе заклещила между люспите му. Върхът й не беше от стомана, а от някакъв черен и пулсиращ кристал. Беше пронизала Кориалстраз ужасно точно, прониквайки дълбоко в невероятно тясната пролука. Такъв изстрел определено не беше случаен. Разтърси го нов пристъп на болка. Макар този път да бе по-добре подготвен, пурпурният дракон едва успя да запази височината си. Напрягайки всичките си сили, Кориалстраз се извиси още по-високо. Това, което остана от Немъртвите пълчища на земята, изглеждаше като колония от мравки. Доволен, че бе успял да излезе от обсега на следваща магическа атака, левиатанът концентрира силите си върху страховитата стрела. Пурпурна аура обгърна Кориалстраз. Драконът насочи силите си към мястото, където се беше забил магическият връх на стрелата. Черната стрела избухна.