Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Прикрит от магията си, драконът прелетя над чудния купол и пое на югоизток. Изкушаваше се да обърне към земите на червения орляк, но подобно забавяне можеше да му струва скъпо. Освен това кралицата му може би щеше да постави под въпрос пътуването му и дори да го забрани. Кориалстраз нямаше да се върне — дори заради нея. Макар че всъщност до голяма степен заради нея сега се връщаше в Грим Батол.
Джуджетата бяха шарена дружина дори в сравнение с начина, по който често изглеждат в очите на хората и другите раси. Те самите биха предпочели по-добро положение, но дългът им изискваше да пренебрегват неудобствата за благото на хората си.
Набити и здрави, джуджетата-воини са както мъже, така и жени, въпреки че представителите на другите раси трудно могат да различат едните от другите. Все пак женските джуджета нямат гъсти бради, малко по-дребни са от мъжките, а и ако се вслушаш по-внимателно, гласовете им също не са толкова дрезгави. Но се славят с това, че се бият с не по-малка решителност, дори понякога и с по-голяма, от мъжете.
Мъже или жени, всички те бяха мрачни и изтощени, а на този ден трябваше да се простят и с двама свои другари.
— Мо’ех да спася Олбрек — самообвиняваше се Гренда. — Мо’ех, Ром!
По-възрастното джудже, на което говореше, имаше повече белези от всички останали. Ром беше командирът и знаеше най-много за наследството на Грим Батол. Все пак, той самият преди години беше съюзил сили с магьосника Ронин, висшия елфски стрелец Верееса и един ездач на грифони от Еъри. Беше ги повел и те заедно бяха успели да прогонят оркската напаст и да освободят великата Кралица на драконите. Той се облегна на стената на тунела, през който тъкмо се беше измъкнал заедно с дружината си, и си пое дълбоко дъх. Не много отдавна беше още млад. Последните четири седмици го бяха състарили неестествено и той беше сигурен, че това е дело на зловещата земя. Ром си спомняше докладите за червените дракони, които бяха пострадали още по-сериозно и накрая бяха принудени дори да напуснат мястото само преди месец. Само джуджетата бяха достатъчно твърдоглави, за да сноват из царството, което се опитваше да ги убие. Самото царство или каквото и да беше нещото, което се беше заровило надълбоко в злокобните пещери.
— Ня’аше к’во да се напра’и, Гренда — отвърна той. — Олбрек и Катис позна’аха рисковете.
— Ама да ги оста’им да се спася’ат сами срещу скардините…
Ром бръкна под нагръдника си и извади дългата си лула. Джуджетата не ходеха никъде без лулите си, въпреки че понякога им се налагаше да пушат и неща, които не им бяха съвсем по вкуса. През последните две седмици дружината се задоволяваше с нещо смесено от подземни кафяви гъби, които вирееха като луди в тунелите, и червена трева, растяща покрай ручеите — останали най-добрият източник на вода. Резултатът беше поносим за пушене, но само толкова.
— Те избра’а да останат и да ни помогнат да си свършим ра’отата — каза Ром, натъпквайки лулата си. После я запали и добави: — Зат’ва и успяхме да докараме тоя смрадливец с нас…
Гренда и останалите от групата проследиха погледа му към пленника. Скардинът изсъска като гущер и затрака с острите си зъби срещу Ром. То… Ром беше сигурен, че съществото е мъжко, но не желаеше да го удостои дори с пол — та то беше малко по-ниско от средно джудже, но малко по-едро в широчина. Добавената широчина беше всъщност само мускули, тъй като люспестите същества копаеха земята с ноктестите си ръце по-добре дори от хората на Ром.
Лицето, което се подаваше изпод дрипавата кафява качулка на скардина, представляваше страховита смесица от черти на джудже и гущер. Пленителите не бяха изненадани от първото — все пак скардините произлизаха от същата раса, от която бяха Ром и другарите му. Прадедите им са били Тъмните железни джуджета11, прокълнатите оцелели от Войната на Трите чука12 преди стотици години. Повечето от предателските Тъмни железни погинали в онази епическа битка между джуджета и джуджета. Но винаги се бяха носели слухове, че някои от тях успели да избягат в Грим Батол, след като водачът им — магьосницата Модгуд, проклела планината точно преди да бъде убита. И тъй като никой не бе проявил желание да гони вероятни останали врагове в почернено от магия място, слуховете бяха останали просто слухове… Докато Ром, за лош късмет, се натъкна на истината за тях скоро след като се бе завърнал там.
11
Тъмните железни джуджета — Dark Iron dwarves (англ.) — Б.пр.
12
Войната на Трите чука — the War of Three Hammers (англ.) — Б.пр.