Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Но победоносното чувство на Кориалстраз не трая дълго. Прекъснато го внезапна болка. Не беше толкова жестока, колкото последния път, но бе достатъчно силна. Драконът огледа мястото на раната, търсейки причината. Бяха останали малки частици от кристала. Само с магия можеше да се създаде стрела срещу такива като него и тази магия беше толкова мощна, че дори такива дребни частици успяваха да му причинят огромна болка. Марионетките на Крал-лич ставаха все по-хитри. С още едно заклинание Кориалстраз отстрани черните остатъци от тялото си. Усилието за миг го остави без дъх, но яростта от това, което му се бе случило, бързо възвърна силите му. С гневен рев пурпурният дракон отново се спусна като стрела към задните редици на немъртвата армия. Който и да беше изстрелял черния кристал, още се намираше някъде там.
Този път Кориалстраз покри цялата местност с драконови пламъци. Нямаше никакъв шанс някой да избяга от гнева му. Немъртвите пълчища щяха да разберат, че с драконите шега не бива. Пламтящи немъртви се блъскаха във всички посоки. В центъра на удара огънят погълна абсолютно всичко, оставяйки след себе си единствено пепел.
Удовлетворен, Кориалстраз огледа полесражението. Беше нанесъл на Немъртвите пълчища доста тежък удар. Това щеше да е от голяма полза за Даларан и останалите защитници. Поемайки си дълбок дъх, Кориалстраз се издигна нависоко и се устреми към залива… и далечната, зовяща го планина Грим Батол.
По източния бряг на централен Калимдор висока, закачулена фигура тихо яздеше към неприветливия град Ратчет — заселен много отдавна от контрабандисти, а сега приютяваше не само ужасната им пасмина, но и всички прогонени от различните общества. Качулката и широката мантия скриваха напълно както лицето, така и дрехите на новодошлия. Тя се спускаше толкова надолу, че дори краката му не се виждаха. Макар че на всяко друго място подобно нещо моментално би привлякло вниманието на всички наоколо, в Ратчет това беше обичайна гледка. Разбира се, това не означаваше, че нечии очи — на гоблини, хора или други — не гледаха, макар и крадешком. Едни надничаха от скупчените порутени каменни постройки и гниещи дървени колиби и преценяваха новодошлите за евентуалната им цена, а други — като потенциална заплаха. Много от небръснатите и немити фигури бяха тук, защото други желаеха смъртта им и затова бяха готови първи да убият всеки предполагаем наемник. Това, че могат да убият и невинен, беше идея, с която отдавна се бяха примирили.
Покритата фигура се суетеше из Ратчет, качулката й надничаше насам-натам в сгъстяващия се мрак, когато най-накрая се спря пред очукания знак, висящ над входа на някога славещата се с добро име странноприемница. Избелелите букви все още разкриваха необещаващото име на заведението… „Разбития кил.“
С плавни движения странникът се насочи към странноприемницата. Дългунест мъж с белязано лице, кожени ботуши и измачкани моряшки дрехи се беше подпрял на стената до открехнатата врата. Той мерна с поглед наближаващата фигура и тихо се отмести. Качулката леко се помръдна, проследявайки движенията на мъжа, и отново се обърна към странноприемницата. Широкият ръкав се протегна към бравата на вратата, но тези, които стояха наблизо, можеха да забележат, че нямаше докосване, а вратата все пак се отвори широко.
Вътре гоблинът-собственик и трима постоянни посетители се вторачиха в госта, който с малко над двата си метра височина беше колкото най-високия от тях, но с вдигнати нагоре ръце. Облеклото на мъжете, въоръжени с мачете, напомняше на героите от истории, които гостът беше чувал за местните хора — пиратите Блъдсейл16. Все пак фигурата не обърна внимание на любопитните им погледи, само едно нещо беше от значение.
— Този търси морски транспорт — заяви закачулената фигура.
И четиримата в заведението забелязаха нещо странно — гласът на новодошлия не звучеше нито мъжки, нито женски. Собственикът първи се съвзе. Ниският зелен гоблин със закръглен корем се усмихна широко, откривайки жълтите си зъби. Той се запъти зад бара, където въпреки широката си обиколка, успя бодро да се качи на нещо, което не се виждаше — стол или пейка, за да се покаже отгоре. Реакцията му беше някак подигравателна.
— Тря’а ти кораб? Тука няма мно’о! Ядене и пиене, може би, ама корабите ни нещо са се посвършили, ха!
Докато говореше, стомахът му се издуваше, показвайки се изпод омазания му зелено-златист елек и почти напълно изскачайки над широкия колан с метална катарама, който държеше протърканите му зелени панталони.
16
Пиратите Блъдсейл — Bloodsail Buccaneers (англ.) — Б.пр.