За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
И така аристократическите родове трябва да представят народа, колкото това е възможно. Аристокрацията ще бъде толкова по-съвършена, колкото повече се доближава до демокрацията; и тя ще бъде толкова по-несъвършена, колкото повече се доближава до монархията.
Най-лошата от всички аристокрации е тази, при която частта от народа, която е повинна, се намира под гражданското робство на онази част, която господствува — каквато е например аристокрацията в Полша, където селяните са роби на дворянството.
Глава IV
За законите в техните отношения към природата на монархическото управление
Властите, заемащи средно положение и намиращи се в подчинение и зависимост, образуват природата на монархическото управление, т. е. на онова управление, при което едно лице управлява чрез основни закони. Аз казах, заемащи средно положение и намиращи се в подчинение и зависимост; това е така, защото при монархията господарят е източник на всяка политическа и гражданска власт. Основните закони по необходимост предполагат основни канали, по които се движи властта, защото, ако в държавата няма нищо друго освен изменчивата и капризна воля на господаря, в нея не може да има нищо устойчиво, а следователно и никакъв основен закон.
Най-естествената сред тия междинни и подчинени власти е властта на благородничеството. Тя се съдържа по някакъв начин в природата на монархията, чиято основна максима е: «няма монарх, няма благородничество; няма благородничество, няма монарх». Монарх без благородничество е деспот.
Имало е хора, които са мислели да премахнат изцяло законодателството на господарите в Европа. Но те не са виждали, че искат да направят онова, което вече е направил английският парламент. Премахнете в една монархия правата на сеньорите, на духовенството, на благородничеството, на градовете и вие тутакси ще получите или народна, или деспотическа държава.
Съдилищата на една велика европейска държава нанасят непрекъснато в продължение на векове удари върху наследственото правораздаване на сеньорите и духовенството. Ние не искаме да критикуваме мъдрите съдии; но предлагаме да се помисли до каква степен може да се промени по тоя начин държавното устройство.
Аз не съм толкова непреклонен спрямо привилегиите на духовенството; но бих желал неговите права да се определят веднъж завинаги. Въпросът не е в това, дали е имало основание те да бъдат установени, а дали са установени, дали са част от законите на страната и дали са свързани с всички нейни учреждения; дали има съответствие между положението на две власти, които са признати за независими; и дали не е все едно за добрия поданик какво ще защищава — правосъдието на господаря или границите, за които то винаги е претендирало.
Колкото властта на духовенството е опасна в републиката, толкова тя е уместна в монархията, особено тази, която тегне към деспотизма. Какво би станало с Испания и Португалия след премахването на законите без тая власт, която единствено възпира властта на произвола? След като няма други прегради, тази преграда винаги е добра и доколкото деспотизмът причинява на човешката природа ужасни злнни, даже самото зло, което ги ограничава, е добро.
Както морето, което сякаш иска да залее цялата земя, се спира пред тревите и най-дребните камъчета по неговите брегове, така и монарсите, чиято власт изглежда безгранична, се спират пред най-малките препятствия и подчиняват своята естествена гордост на плача и молбите.
За да създадат благоприятни условия за свободата, англичаните премахнаха всички междинни власти, които влизаха в състава на монархията. И те са много прави, като запазват тази свобода; загубят ли я веднъж, ще се превърнат в най-робския народ на земята.
Н. Лоу, който не разбираше нито от републиканско, нито от монархическо устройство, бе един от най-големите проводници на деспотизма, каквито някога е виждала Европа. Освен промените, които направи — толкова резки, толкова необичайни и нечувани, — той искаше да премахне всички междинни класи и да унищожи всички политически съсловия; със своите химерични погасявания той подкопаваше монархията и сякаш искаше да изкупи самата конституция.
Не е достатъчно в монархията да има само междинни власти; необходимо е още учреждение, което да пази законите; такова учреждение могат да бъдат само политическите колегии, които обнародват създаващите се закони и напомнят за действуващите вече закони, когато те започват да се забравят. Естественото неведение на благородничеството, неговото невнимание и презрение към гражданската власт налагат съществуването на учреждения, които непрекъснато да изравят законите от праха на забравата, в който те са били погребани. Дворцовият съвет не е подходящ за такава цел. По своята същност той е изпълнител на временните разпореждания на монарха, а не пазител на основните закони. Нещо повече, дворцовият съвет постоянно се мени; той не действува непрекъснато; не може да бъде многочислен; не се ползува с достатъчно голямо доверие на народа, затова не е в състояние нито да го вразумява в трудни моменти, нито да го приучва към подчинение.