За духа на законите

Имало е хора, които са мислели да премахнат изцяло законодателството на господарите в Европа. Но те не са виждали, че искат да направят онова, което вече е направил английският парламент. Премахнете в една монархия правата на сеньорите, на духовенството, на благородничеството, на градовете и вие тутакси ще получите или народна, или деспотическа държава.

Съдилищата на една велика европейска държава нанасят непрекъснато в продължение на векове удари върху наследственото правораздаване на сеньорите и духовенството. Ние не искаме да критикуваме мъдрите съдии; но предлагаме да се помисли до каква степен може да се промени по тоя начин държавното устройство.

Аз не съм толкова непреклонен спрямо привилегиите на духовенството; но бих желал неговите права да се определят веднъж завинаги. Въпросът не е в това, дали е имало основание те да бъдат установени, а дали са установени, дали са част от законите на страната и дали са свързани с всички нейни учреждения; дали има съответствие между положението на две власти, които са признати за независими; и дали не е все едно за добрия поданик какво ще защищава — правосъдието на господаря или границите, за които то винаги е претендирало.

Колкото властта на духовенството е опасна в републиката, толкова тя е уместна в монархията, особено тази, която тегне към деспотизма. Какво би станало с Испания и Португалия след премахването на законите без тая власт, която единствено възпира властта на произвола? След като няма други прегради, тази преграда винаги е добра и доколкото деспотизмът причинява на човешката природа ужасни злнни, даже самото зло, което ги ограничава, е добро.

Както морето, което сякаш иска да залее цялата земя, се спира пред тревите и най-дребните камъчета по неговите брегове, така и монарсите, чиято власт изглежда безгранична, се спират пред най-малките препятствия и подчиняват своята естествена гордост на плача и молбите.

За да създадат благоприятни условия за свободата, англичаните премахнаха всички междинни власти, които влизаха в състава на монархията. И те са много прави, като запазват тази свобода; загубят ли я веднъж, ще се превърнат в най-робския народ на земята.

Н. Лоу, който не разбираше нито от републиканско, нито от монархическо устройство, бе един от най-големите проводници на деспотизма, каквито някога е виждала Европа. Освен промените, които направи — толкова резки, толкова необичайни и нечувани, — той искаше да премахне всички междинни класи и да унищожи всички политически съсловия; със своите химерични погасявания той подкопаваше монархията и сякаш искаше да изкупи самата конституция.

Не е достатъчно в монархията да има само междинни власти; необходимо е още учреждение, което да пази законите; такова учреждение могат да бъдат само политическите колегии, които обнародват създаващите се закони и напомнят за действуващите вече закони, когато те започват да се забравят. Естественото неведение на благородничеството, неговото невнимание и презрение към гражданската власт налагат съществуването на учреждения, които непрекъснато да изравят законите от праха на забравата, в който те са били погребани. Дворцовият съвет не е подходящ за такава цел. По своята същност той е изпълнител на временните разпореждания на монарха, а не пазител на основните закони. Нещо повече, дворцовият съвет постоянно се мени; той не действува непрекъснато; не може да бъде многочислен; не се ползува с достатъчно голямо доверие на народа, затова не е в състояние нито да го вразумява в трудни моменти, нито да го приучва към подчинение.