За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава VI
С какво се попълня отсъствието на добродетелта при монархическото управление
Бързам напред, вървя с големи крачки, за да предупредя, че не пиша сатира срещу монархическото управление. Не; ако тук липсва един двигател, налице е друг — честта, т. е. предразсъдъците на всяко лице и на всяко положение заемат тук мястото на политическата добродетел, за която говорих, и я представят навсякъде. Честта може да вдъхнови хората за най-красиви дела; тя може, съединена със силата на законите, да ги води към целите на управлението така, както самата добродетел.
Ето защо в добре уредените монархии всеки човек може да бъде повече или по-малко добър гражданин, но рядко ще се срещне добродетелен човек; защото, за да бъдеш добродетелен, необходимо е да имаш желание да бъдеш такъв и да обичаш държавата не толкова заради себе си, колкото заради самата нея.
Глава VII
За принципа на монархията
Както казахме, монархическото управление предполага преимущества, рангове и дори потомствено дворянство. Природата на честта е такава, че тя изисква предпочитания и отличия; така че сама по себе си честта намира място в тоя вид управление.
Честолюбието е пагубно за републиката. Но в монархията то действува благоприятно; то дава живот на това управление; и има това предимство, че не е опасно, защото непрекъснато може да бъде възпирано.
Бихте казали, че това управление прилича на мировата система, където има една сила, която непрекъснато отделя от центъра всички тела и в същото време — една сила на тежестта, която ги привлича към него. Честта привежда в движение всички части на политическия организъм; тя ги свързва едно с друго чрез самото си действие и всеки, като смята че гони свои собствени цели, в същност върви към общото благо.
Вярно е, че от философска гледна точка това е една неистинска чест, която привежда в движение всички сили на държавата; но тази неистинска чест е също така полезна за обществото, както би била полезна истинската чест за отделното лице.
А нима това е малко — да задължаваш хората да вършат всички трудни дела, изискващи усилия, без да получават друга награда освен шума от тия действия?
Глава VIII
За това, че честта не е принцип на деспотическите държави
Честта не е принцип на деспотическите държави; бидейки равни помежду си, хората там не могат да бъдат предпочитани един пред друг; всички там са роби, никой не може да бъде предпочитан пред нищо.
Освен това, тъй като честта има свои закони и правила, които не може да избегне, тъй като тя зависи твърде много от собствените си, а не от чуждите прищевки, тя може да има място само в държави с определено устройство и ясни закони.
Как може да я търпи нея един деспот? Тя придобива слава, като презира живота, докато силата на деспота е в отнемането на живот. Как тя би могла да търпи деспота? Тя има свои правила, които следва, и свои капризи, които поддържа; деспотът няма никакви правила и не признава никакви други капризи освен своите.
Честта, непозната в деспотическите държави, където не става дори и дума за нея, царува в монархията; тук тя дава живот на политическия организъм, на законите, дори на самите добродетели.
Глава IX
За принципа на деспотическото управление
Както за републиката е нужна добродетел, а за монархията чест, така за деспотическото управление е нужен страх; от добродетел то не се нуждае, а честта за него би била опасна.
Огромната власт на владетеля тук изцяло минава в ръцете на тези, на които той я възложи. Хора с голямо уважение към себе си са в състояние да направят тук преврат; затова страхът трябва да убие всяка смелост и да угаси и най-малката искра на честолюбие.
Едно умерено управление може при желание и без опасност за себе си да отслаби своите пружини. То се държи на законите и на собствената си сила. Но ако в една деспотическа държава властелинът само за момент отпусне ръка; ако той не може начаса да унищожи ония, които заемат първите места в управлението, всичко е загубено; защото, ако страхът, движещото начало тук изчезне, народът няма да има повече защитник.
Очевидно в този смисъл кадиите са казвали, че великият повелител не е задължен ни най-малко да държи на дадената си дума или клетва, ако с тях ограничава властта си.
Тук се изисква народът да бъде съден по законите, а велможите — по капризите на господаря; главата и на последния поданик да бъде пазена, а главата на пашата — изложена на опасности. За този чудовищен начин на управление не може да говориш, без да изтръпваш от ужас. Софата на Персия, изхвърлен в наши дни от Мирвеиса, е преживял гибелта на правителството още преди завоюването на страната, защото не е пролял достатъчно кръв.