За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Това, което казвам, се потвърждава от цялата съвкупност на историческите факти и е напълно съобразено с природата на нещата.
Защото ясно е, че монархията, където този, който кара другите да изпълняват законите, поставя себе си над тях, няма такава нужда от добродетели, както народното управление, при което този, който заставя другите да изпълняват законите, чувствува, че самият той им е подчинен и носи отговорността за изпълнението им.
Ясно е също така, че монархът, който поради лоши съвети или небрежност престане да допринася за изпълнението на законите, може лесно да поправи злото; достатъчно е само да смени съвета или сам да премахне тази небрежност у себе си. Но ако законите не се съблюдават в едно народно управление, държавата умира и причината за това не ще бъде друго освен упадъка на републиката.
Опитът на англичаните да установят демокрация през миналия век е твърде поучителен. Тъй като заетите с държавни работи не се отличавали с никаква добродетел, а амбицията им се разгаряла от успеха на човека, проявил най-голяма дързост, и тъй като ламтежът на една партия е можел да бъде обуздаван само чрез ламтежа на друга, управленията се сменяли непрекъснато; народът, който търсел демокрация, за свое голямо учудване не я намирал никъде. И най-сетне след много безпокойства, сблъсъци и сътресения той е трябвало да се спре на същото онова управление, което е било отхвърлено.
Когато Сула поисква да възстанови свободата в Рим, последният вече не може да я приеме; останали са леки следи от добродетелта и тъй като по-нататък тя все повече угасва, Рим, вместо да се съвземе след Цезар, Тиберий, Кай, Клавдий, Нерон, Доминиан, все повече затъва в робство; всички удари се стоварват върху тираните и нито един — върху тиранията.
Политическите мъже на Гърция, живели по време на народното управление, не са признавали за него никаква друга опора освен добродетелта. А сегашните ни говорят само за манифактури, търговия, финанси, богатства и даже за лукс.
Когато тази добродетел изчезне, амбицията завладява сърцата, които могат да я приемат, и користолюбието заразява всичко. Желанията променят обектите си; онова, което по-рано хората са обичали, сега вече не го обичат; по-рано те са били свободни чрез законите, сега искат да бъдат свободни против тях; всеки гражданин е като роб, измъкнал се от дома на господаря си; онова, което е било максима, сега се нарича строгост; което е било правило, сега е притеснение; което е било предпазливост, сега се нарича страх; користолюбието виждат в умереността, а не в ламтежа за богатство. Някога частното имущество е съставяло обществената хазна, сега обществената хазна става бащиния на частни лица. Републиката е плячка; и нейната сила вече не е друго освен власт на шепа хора и слободия на всички.
Атина е криела в недрата си едни и същи сили и по време на нейното славно господство, и по време на нейното позорно робство. Тя е имала двадесет хиляди граждани и когато е защищавала гърците от персите, и когато е оспорвала владичеството на Ладекемон, и когато е тръгнала на поход срещу Сицилия. Същите двадесет хиляди е имала тя и когато Деметрий Фалерски13 ги броил един по един, както броят на пазара робите. Когато Филип се осмелява да завладее Гърция, когато се появява пред вратите на Атина, тя все още не е загубила нищо освен време. У Демостен14 може да се види колко труд е бил нужен за събуждане на атиняните; те са се страхували от Филип не като от враг на свободата, а като от враг на удоволствията. Този град, оцелял през толкова поражения и възродил се след разрушенията, е бил победен при Хероне и победен завинаги. Какво значение има това, че Филип му е върнал всички пленници? Той не им е върнал хората. Да възтържествуваш над силите на Атина е било винаги толкова лесно, колкото трудно е било да възтържествуваш над нейната добродетел.
По какъв начин Картаген се е крепял? Когато Ханибал15 като римски претор поискал да попречи на чиновниците да грабят републиката, не го ли наклеветили те пред римляните? Нещастници, те са искали да бъдат граждани, без да имат град, и да получат богатствата си от ръцете на своите разорители! Скоро Рим поискал от тях заложници триста знатни граждани; заставил ги да си предадат оръжието и корабите и веднага след това им обявил война. По това, което е извършило отчаянието на обезоръжения Картаген, може да се съди за това, което би могла да направи доблестта, когато той е разполагал с всичките си сили.