За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Общата сила може да бъде дадена в ръцете на една отделна личност или в ръцете на мнозинството. Някои смятат, че след като природата е установила бащинската власт, управлението на отделната личност е най-природосъобразно. Но примерът с бащинската власт не доказва нищо. Защото, ако властта на бащата съответствува на едноличната власт, то властта на братята след смъртта на бащата или властта на братовчедите след смъртта на братята представлява власт на мнозинството. Политическата власт по необходимост предполага съюза на няколко рода.
По-вярно е да се каже, че управлението най-много съответствува на природата тогава, когато неговите особености съответствуват преди всичко на характера на народа, за който то е установено.
Силите на отделните хора не могат да се обединят, докато не се обедини волята им. «Обединението на всички воли — казва също така много добре Гравина — е това, което се нарича гражданско състояние.»
Законът изобщо е човешкият разум, доколкото той управлява всички народи на земята; а политическите и гражданските закони на всеки народ трябва да бъдат само частно проявление на този разум.
Те трябва да бъдат толкова свойствени на народа, за който са създадени, че ако някой от тях подхожда и за друг народ, това да бъде много рядък случай.
Необходимо е те да съответствуват на природата и принципа на управлението, което е установено или което хората желаят да установят; да имат те за цел неговото устройство — което е задача на политическите закони, или пък тяхната цел да бъде поддържането на неговото съществуване — което е задача на гражданските закони.
Те трябва да съответствуват на физическите особености на страната; на нейния леден, горещ или умерен климат; на характера на нейната повърхност, на нейното разположение, на нейната големина; на начина на живот на населението й — земеделци, ловци или пастири; те трябва да съответствуват на степента на свободата, която нейното държавно устройство може да допусне; на религията на нейните обитатели, на техните склонности, богатства, численост, търговия, нрави, обичаи. Най-сетне те трябва да бъдат свързани помежду си; обусловени от причините на своето възникване, от целите на законодателя, от реда на нещата, въз основа на които са създадени. Те трябва да бъдат преценявани от всички тия гледни точки.
Това именно се заемам да направя аз в тази книга. Ще разгледам всички тези отношения; цялата съвкупност от тях образува това, което се нарича ДУХЪТ НА ЗАКОНИТЕ.
Тук аз не отделям политическите закони от гражданските, защото, изследвайки не законите, а духа на законите, който се съдържа в различните отношения на законите спрямо различните неща, аз трябваше да се съобразявам не толкова с естествения ред на законите, колкото с естествения ред на отношенията и нещата.
Ще започна най-напред с отношенията, които законите имат спрямо природата, и принципа на всяко управление; и доколкото този принцип има решаващо влияние върху законите, на него ще обърна особено внимание; ако успея да го установя, ще се види как законите потичат от него като от извор. След това ще мина към други, както изглежда, по-частни отношения.
КНИГА ВТОРА
ЗА ЗАКОНИТЕ, КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЯКО ОТ ПРИРОДАТА НА УПРАВЛЕНИЕТО
Глава I
За природата
на трите различни вида управление
Има три вида управление: републиканско, монархическо и деспотическо. За да се разкрие тяхната природа, са достатъчни представите дори на най-необразованите хора. Аз предлагам три определения или по-скоро три факта: Републиканско е онова управление, при което върховната власт принадлежи или на целия народ, или на част от него; монархическо — при което управлява един човек, но посредством трайно установени закони; деспотическо — при което само една личност, неограничавана от закони и правила, движи всичко по своя воля и произвол.
Ето това наричам аз природа на управлението. Сега остава да видим какви са законите, които произтичат непосредствено от нея и които следователно имат значението на първични основополагащи закони.
Глава II
За републиканското управление и законите, отнасящи се към демокрацията
Когато при републиката върховната власт принадлежи на целия народ, имаме демокрация. Когато върховната власт е в ръцете на част от народа, имаме аристокрация.
При демокрацията народът е в някои отношения господар, а в други — поданик.
Господар той може да бъде само при гласуването, когато изразява волята си. Волята на господаря е самият господар. Ето защо законите, които установяват правото на гласуване, са основни при тоя вид управление. В същност да се определи тук как, чрез кого, за кого, за какво трябва да се гласува е толкова важно, колкото при монархията е важно да се знае кой е монархът и по какъв начин той трябва да управлява.