За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Солон е разделил атинския народ на четири класи. Ръководейки се от духа на демокрацията, той е образувал тези класи не за да определи избирателите, а онези, които са могли да бъдат избирани; и представяйки на всеки гражданин правото да избира, той е позоволявал на всяка от тия четири класи да си избира съдии; но на най-високите държавни длъжности са бивали избирани хора само от първите три класи, в които са влизали заможни граждани.
И така разделението на тия, които имат право на гласуване, е основен закон при републиканското управление; друг основен закон е начинът, по който се извършва гласуването.
Гласуването по жребий е свойствено на демокрацията; гласуването по избор — на аристокрацията.
Жребият е най-безобидният начин на гласуване; той предоставя на всеки гражданин реална възможност да служи на своята родина.
Но тъй като този начин сам по себе си е несъвършен, великите законодатели са се надпреварвали да го регламентират и поправят.
В Атина Солон9 е постановил назначенията на всички военни длъжности да стават по изоор, а сенаторите и съдиите да бъдат назначавани по жребий.
Той е постановил също така гражданските длъжности, които изискват големи разходи, да бъдат давани по избор, а останалите — по жребий.
Обаче за да бъдат избегнати недостатъците на избора по жребий, той постановил избираните да бъдат само от числото на тия, които са се кандидатирали; така кандидатът е можел да бъде проверен от съдиите, а на всеки гражданин се давала възможност да отправи към него обвинението да кажем, че той е недостоен да бъде избран; по тоя начин се стига до нещо средно между жребия и избора. И най-сетне след изтичане на мандата трябвало отново да се обсъди поведението на длъжностното лице. Неспособните явно не са се осмелявали да дадат имената си за избора по жребий.
Законът, който определя самия начин на подаване на бюлетините, е също така един от основните закони на демокрацията. Тук от голяма важност е въпросът, какво ще бъде гласуването — открито или тайно. Цицерон10 пише, че законите, които установяват тайното гласуване през последните години на римската република, са една от главните причини за нейното падане. И тъй като тоя въпрос се решава по различен начин в различните републики, ето какво, мисля аз, трябва да се каже за него.
Без съмнение, когато народът гласува, самото гласоподаване трябва да бъде открито; и в това трябва да се вижда един от основните закони на демокрацията. Нужно е в такива случаи простият народ да бъде просвещаван от ръководителите и възпиран от авторитета на известните личности. Ето защо, когато в римската република въвеждат тайното гласуване, в нея всичко започва да се руши; не е било възможно вече да се вразуми пропадащата сган. Но когато при аристокрацията гласовете се подават от благородничеството или при демокрацията — от сената, и когато всичко се свежда до това да се предотвратят властолюбивите домогвання, гласоподаванията не могат да бъдат чак толкова секретни.
Нечестните домогвания са опасни в сената; опасни са и в съвета на благородниците; но те не са опасни сред народа, в природата на който е да действува по силата на страстите. В държави, където народът няма никакво участие в управлението, той ще се увлече в някакъв актьор, както при други случаи би се увлякъл в дела. Нещастие за една република е, ако в нея от- съствуват каквито и да било домогвания до властта; това може да се случи, когато народът бива подкупвап с пари; тогава той става равнодушен, пристрастява се към парите и вече не се интересува от държавните работи; живее си без какъвто и да е интерес към правителството и неговите намерения, очаква спокойно и тихо заплатата си.
Друг основен закон на демокрацията е законът, според който народът сам създава законите си. Но има хиляди случаи, когато биват необходими постановления на сената; често е необходимо дори да се изпробва законът, преди той да бъде въведен. Конституциите на Рим и Атина са били много мъдри. Постановленията на сената са имали силата на закон в продължение на една година; те са ставали постоянни закони само по волята на народа.
Глава III
За законите, отнасящи се до природата на аристокрацията
При аристокрацията11 върховната власт се намира в ръцете на известна група хора. Това са хората, които изработват законите и осигуряват тяхното изпълнение; останалата част от народа по отношение на тях е това, което при монархията са поданиците по отношение на монарха.
Тук изборът по жребий не трябва да се допуска; тук той би проявил само лошите си страни. В същност при едно управление, което вече е установило най-огорчаващи различия между хората, лицето, което ще бъде избрано по жребий, няма да стане от това по-малко ненавистно; тук завиждат не на служебната длъжност, а на благородническото звание.