За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
В деспотическите държави, където няма основни закони, няма също така и учреждения за спазване на тия закони. Оттук и особената сила, която обикновено придобива религията в тия страни; тя се превръща в нещо като постоянна институция за запазване на законите; ако пък религията не се зачита, нейното място заемат обичаите, които там се почитат вместо закони.
Глава V
За законите, отнасящи се към природата на деспотическата държава
От природата на деспотическата власт следва, че едно лице, което притежава тази власт, възлага също така на едно лице да я упражнява. Човек, на когото петте сетива казват непрекъснато, че е всичко, а останалите нищо, е естествено ленив, невежа, сластолюбив. Той следователно изоставя държавните работи. Но ако ги възложи на няколко души, между тях ще възникнат спорове; ще се образуват заговори за това, кой да бъде първият между подчинените; ще се наложи господарят отново да се заеме с управлението. Ето защо най-простото нещо е държавните работи да се възложат на един везир, който да притежава същата власт като неговата. Учредяването на властта на везира е основният закон на държавата от тоя тип.
Говори се, че някой си папа, проникнат от съзнание за своята неспособност, в момента на избора дълго време се отказвал от предлагания му сан. Накрая приел, но възложил всички папски дела на своя племенник. Той изпаднал във възторг от него и извикал: «Та аз никога не съм мислел, че е толкова лесно!» Същото е и с владетелите от Ориента. Когато ги измъкнат от този затвор — харема, където евнуси са размеквали сърцето в ума им и често са ги оставяли в пълно неведение за положението им, за да ги възкачат на трона, те най-напред остават смаяни; но след като си назначат везир и в сараите си се отдадат на най-долни страсти; след като видят как в този раболепен двор се изпълняват и най-глупавите им прищевки, те също решават, че от това по-лесно няма.
Колкото по-голяма става империята, толкова повече расте сараят и следователно толкова повече господарят се опива от наслаждения; става така, че в една такава държава колкото повече народи управлява господарят, толкова по-малко той се грижи за управлението; колкото по-големи са делата, толкова по-малко се разсъждава за тях.
КНИГА ТРЕТА
ЗА ПРИНЦИПИТЕ
НА ТРИТЕ ВИДА УПРАВЛЕНИЕ
Глава I
Разлика между природата на управлението и неговия принцип
След като разгледахме законите, които произтичат от природата на всяко управление, трябва да видим и какви са законите, които произтичат от неговия принцип.
Има разлика между природата на управлението и неговия принцип; природата е това, което го прави такова, каквото е, а принципът — което го кара да действува; едното е неговата особена структура, другото — човешките страсти, които я привеждат в движение.
Законите трябва да съответствуват на принципа на управлението толкова, колкото и на неговата природа. Следователно трябва да се намери този принцип. Това ще бъде и предметът на настоящата книга.
Глава
II
За принципа на различните видове управление
Аз казах, че природата на републиканското управление се състои в това, че там върховната власт принадлежи или на целия народ, или на определен брой родове; на монархическото управление — че върховната власт е в ръцете на владетеля, който обаче управлява според установените закони; на деспотическото — че начело стои едно лице и управлява по своя воля и каприз. Засега това ми е достатъчно, за да открия принципите на тия три вида управление; те естествено произтичат от тези определения. Ще започна с републиканското управление и преди всичко — с неговата демократична форма.
Глава III
За принципа на демокрацията
За да се крепи и поддържа едно монархическо или едно деспотическо управление, не се изисква много честност. Силата на законите в едното, вечно вдигнатата ръка на господаря в другото съдържат всичко и оправят всичко. Но в една народна държава е нужен допълнителен двигател — добродетелта.