За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава IV
За принципа на аристокрацията
Както добродетелта е нужна на народния начин на управление, така тя е нужна и на аристократическия. Истина е, разбира се, че на аристокрацията тя не е абсолютно необходима.
Народът, който по отношение на благородничеството е това, което са поданиците по отношение на монарха, бива възпиран от законите на аристокрацията. Затова добродетелта е по-малко необходима за монарха, отколкото демокрацията за народа. Но какво ще възпира пък благородничеството? Тези, които трябва да карат законите да действуват против хората, равни на тях, веднага ще почувствуват, че те действуват против себе си. Така че добродетелта е необходима на аристокрацията по самата природа на тоя вид държавно устройство.
Аристократическото управление има по самата си същност една сила, каквато демокрацията няма. Благородничеството тук образува такова съсловие, което по силата на своите прерогативи и поради собствените си интереси усмирява народа: така че достатъчно е да има закони, за да бъдат те в това отношение изпълнявани.
Но колкото на това съсловие му е лесно да обуздава другите съсловия, толкова му е трудно да обуздава себе си. Такава е природата на това управление, че то сякаш поставя едни хора под властта на закона и в същото време ги освобождава от нея.
Впрочем такова съсловие може да обуздава себе си по два начина: или чрез една голяма добродетел, която в известен смисъл може да изравни благородничеството с народа и да послужи като основа на някаква република, или чрез друга, по-малка добродетел, която предполага известна умереност или поне изравнява самите благородници помежду им — нещо, което има съхраняващо действие.
Ето защо умереността е душата на тоя вид управление. Като казвам това, аз имам пред вид умереността, основана на добродетелта, а не умереността, която има за източник страха и духовната леност.
Глава V
За това, че добродетелта не е принцип на монархическото управление
При монархиите политиката способствува да се вършат големи дела с колкото е възможно по-малко участие на добродетелта; както при най-добрите машини — те работят с колкото може по-малко колела, сила, движения.
Такъв тип държава съществува независимо от любовта към отечеството, стремежа към истинска слава, себеотрицанието, жертвата на най-скъпото, независимо от всички героични добродетели, които намираме у древните и за които само сме чували.
Тук законите заменят всички тия добродетели, от които вече няма никаква нужда. Държавата ви освобождава от тях: действие, което се извършва без шум, там остава в известен смисъл без последствия.
Макар всички престъпления да са по природа публични, все пак от действително публичните престъпления могат да се различат частните, наричани така, защото засягат повече частното лице, отколкото цялото общество.
Но в републиките частните престъпления са повече обществени, т. е. престъпления, които накърняват повече държавното устройство, отколкото частните права; а при монархиите обществените престъпления са повече частни, т. е. престъпления, които засягат повече частните интереси, отколкото устройството на държавата.
Настоятелно моля никой да не се засяга от това, което казах; аз говоря според всички свидетелства на историята. Знам много добре, че добродетелни владетели се срещат често; но аз искам да кажа, че е много трудно в една монархия народът да бъде добродетелен.
Прочетете какво са писали историците от всички времена за монархическите дворове; спомнете си какво говорят хората от всички страни за гнусната природа на придворните; това не са спекулации, това е печален опит.
Честолюбиво безделие, низко високомерие, стремеж към забогатяване без труд, отвращение от истината, ласкателство, измяна, коварство, изоставяне на всички задължения, презрение към гражданския дълг, страх от добродетелта на владетеля, надежда в неговите пороци и което е най-лошото — вечна подигравка с добродетелта, — ето чертите, смятам аз, на най- голямата част от придворните, отбелязвани навсякъде и във всички времена. И е много трудно да се допусне, че низшите могат да бъдат честни там, където мнозинството от висшите са нечестни; едните да са измамници, а другите да се задоволяват само с това да бъдат мамени.
И ако сред народа се намери някой злополучен честен човек, монархът трябва — намеква кардинал Ришельо в своето завещание — да се пази да прибягва към неговите услуги.
Това показва колко е вярно, че добродетелта не е двигател на тоя вид управление. Разбира се, тя не е изключена; но движеща сила тук тя не е.