За духа на законите

Когато броят на благородниците е много голям, необходим е сенат, за да решава въпросите, които благородничеството не може да реши само, и за да подготви онези от тях, които то трябва да реши. В такъв случай може да се каже, че сенатът представя аристокрацията, благородничеството — демокрацията, а народът — нищо.

При аристокрацията ще бъде щастлив случай, ако народът по някакъв косвен начин бъде изтръгнат от това състояние на пълно мъртвило; така банката «Св. Георги» в Генуа, която в по-голямата си част се управлява от издигнали се хора от народа, дава възможност на народа да упражнява известно влияние върху правителството, от което зависи цялото негово благоденствие.

Сенаторите не трябва да имат никакво право да попълнят вакантните места в сената по свое усмотрение; нищо по-подходящо от това за увековечаване на злоупотребите. В Рим, който първоначално е имал аристократическо управление, сенатът не е можел да избира своите членове; новите сенатори са били назначавани от цензорите.

Прекомерната власт, дадена изведнъж в ръцете на един гражданин на републиката, създава монархия и даже нещо повече от монархия. При монархията законите поддържат държавното устройство или се приспособяват към него, но така, че принципът на управление възпира монарха; докато при републиката гражданинът, сдобил се с прекомерна власт, има много по-голяма възможност да злоупотребява с нея, тъй като не среща никакво противодействие от страна на законите, които изобщо не предвиждат такова нещо.

Изключение от това правило имаме само в случаите, където устройството на държавата е такова, че се нуждае от длъжност с прекомерна власт. Такъв е бил Рим със своите диктатори, такава е била Венеция със своите държавни инквизитори; това са страшни длъжности, които водят държавата към свобода чрез насилие. Но откъде иде това толкова голямо различие между учрежденията в тия две републики? Оттам, че докато в Рим диктатурата защищавала остатъците от аристокрацията против народа, Венеция си е служила с държавните инквизитори, за да поддържа своята аристокрация против благородничеството. Вследствие на това диктатурата в Рим е просъществувала само кратко време; защото народът действува неистово, без да обмисля намеренията си; там правораздаването е трябвало да действува с блясък, за да бъде народът сплашен, а не наказван; диктаторът е бивал създаван само заради едно дело и се е ползувал с неограничена власт само в границите на това дело, защото назначаването му винаги е бивало предизвикано от някакъв непредвиден случай. Обратно, във Венеция е бил нужен един постоянен управленчески апарат; тук намеренията можели да бъдат започвани, развивани, изоставяни, отново подхващани; амбицията на едни ставала амбиция на целия род; амбицията на рода ставала амбиция на много родове. Тук е била необходима тайна съдебна инстанция, защото престъпленията, които осъждала, са били винаги дълбоки, кроели са се тайно и мълчаливо. Нейните постановления са били общовалидни, защото целта тук била не само да се поправят злините, но и да се предупреждава за ония от тях, които още не са били известни. На последно място инквизицията била установена, за да отмъщава даже за ония престъпления, които тя подозирала; докато римската диктатура действувала повече със заплахи, отколкото с наказания — дори срещу престъпления, признати от извършителите им.