Кралят на моста

Итиканците винаги държаха на думата си. Именно поради тази причина на петнайсетата годишнина от сключването на договора и независимо от факта, че родителите му бяха мъртви от една година Арен бе пратил известие на Маридрина да доведат принцесата, за да се ожени за нея.

— Няма спор, не е радост за окото. Мога само да се надявам, не и аз ще извадя такъв късмет.

Макар гласът на Ана да звучеше безгрижно, Арен видя как лешниковите й очи потъмняха при мисълта за нейната част от сделката. Кралят на Харендел, техен северен съсед, още не беше пратил известие с искане за итиканска невеста за своя син, но след като Арен се беше венчал за Лара, това бе единствено въпрос на време. Досега в Харендел трябваше да са научили за условията, които бе договорила Маридрина, и щяха да поискат и те да се възползват от Итикана. Двете сделки щяха да предизвикат ответна реакция от Амарид. Отношенията на другото северно кралство с Итикана вече бяха разклатени, защото амаридийските търговски кораби бяха в пряка конкуренция с моста.

Арен стрелна Джор с многозначителен поглед и изчака почетната му стража да се изнесе, преди да каже тихо на сестра си:

— Няма да те карам да се омъжваш за принца, ако не искаш. Ще ги компенсирам по някакъв друг начин. Харенделците са по-прагматични от маридринийците. Тях можем да ги купим.

Защото бе едно Арен да си вземе за жена момиче, което никога дотогава не бе зървал, с цел да запази мира. Съвсем друго беше да прати сестра си в чуждо кралство, където щеше бъде сама сред непознати, свободни да се възползват от нея, както намерят за добре.

— Не ставай идиот, Арен. Знаеш, че благото на страната ни е на първо място за мен — измърмори Ана, но се опря на лявото му рамо — същото рамо, до което бе стояла в множество битки. — Освен това не отговори на въпроса ми.

Вероятно защото и той самият не знаеше какво ще прави с Лара.

— Не бива да сваляме гарда — натърти Ана. — Сайлъс може и да е обещал мир, но дори за секунда не си помисляй, че смята да спази обещанието си само заради нея. Копелето сигурно би пожертвало с готовност десет дъщери, ако види, че защитата ни отслабва.

— Добре съм запознат с този факт.

— Тя може и да е красива — продължи сестра му, — но изобщо не се заблуждавай, че не е нарочно. Тя е дъщеря на нашия враг. Той иска тя да те разсее. Сигурно е инструктирана да те прелъсти и да разкрие всичките ни тайни с надеждата да ги предаде на баща си. Няма да е никак разумно да му дадем такъв коз в ръцете.

— И как точно би успяла да му предаде каквото и да е? Не е като да възнамеряваме да я пращаме на гости у дома. Тя няма да има никакъв контакт с външния свят. Сайлъс би трябвало да е наясно с това.

— По-добре да се застраховаме. И да я държим в неведение.

— Значи да я държа заключена в дома на родителите ни на този пуст остров до края на живота й, така ли? — Арен се взря в заревото на въглените в огнището. Порив на вятъра поръси с дъжд огъня през дупката в покрива и капките вода засъскаха, докато се изпаряваха. — А и ако… — той преглътна болезнено, защото знаеше, че има дълг към страната си — когато имаме дете, и него ли ще трябва да заключа тук?

— Не съм казвала, че ще бъде лесно. — Сестра му го хвана за ръката и я обърна с дланта нагоре, за да огледа прясната рана, която се бе разкървавила, след като Арен бе разчоплил коричката. — Но е наш дълг да пазим народа си. Да опазим Еранал в тайна. Да осигурим безопасността му.

— Знам.

Това обаче не означаваше, че не чувства дълг и към новата си съпруга. Съпругата, която бе довел тук през мрака на моста с ясното съзнание, че когато тя се събуди, ще се намира на място, различаващо се от всичко, с което бе свикнала. Живот, който не бе избрала сама, а й беше натрапен от други.

— По-добре иди в къщата — рече Ана. — Ефектът на упойващото вещество скоро ще отмине.

— Ти иди. — Арен пак легна на пейката и се заслуша в гръмотевиците, разтърсващи острова. Бурята почти беше утихнала, но не след дълго щеше да я замени друга. — Тя вече мина през достатъчно неприятности. Не й трябва да се събужда в стая с някакъв непознат мъж.

За миг му се стори, че Ана ще започне да спори, но после тя кимна.

— Ще пратя някой да те извести, когато се събуди.

Сестра му се изправи и излезе от казармата с тиха стъпка. Арен остана сам.