Кралят на моста
- Автор: Джаксън Даниел Л.
- Серия: Кралството на моста #1
- Год: 2022
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-27-2688-3
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на моста». Краткое содержание книги:
Когато обаче жрицата вдигна ръцете им, за да ги обяви за съпруг и съпруга, той проговори за пръв път:
— Още не.
Махна с ръка, за да отпъди стреснатата жрица, и отметна панделката, която Лара трябваше да вплете в косите си и да носи през първата година от брака им. Копринената лента полетя към морето. Един от скритите зад шлемове войници излезе от редицата и застана пред тях.
— Ти, Арен Кертел, крал на Итикана, заклеваш ли се да се биеш редом с тази жена, да я защитаваш до последния си дъх, да почиташ само нейното тяло и ничие друго и да й бъдеш верен, докато смъртта ви раздели? — провикна се той.
— Да.
Думата, произнесена от краля, бе последвана от гръмовния удар на сто меча и копия в сто щита. Лара подскочи.
Само че шокът от звука бе нищожен в сравнение с чувството, което изпита, когато войникът се обърна към нея и каза:
— Ти, Лара Велиант, принцеса на Маридрина, заклеваш ли се да се биеш редом с този мъж, да го защитаваш до последния си дъх, да почиташ само неговото тяло и ничие друго и да му бъдеш вярна, докато смъртта ви раздели?
Тя примигна. И тъй като нямаше какво друго да каже, прошепна:
— Да.
Войникът кимна и извади нож.
— Така, Величество, дайте си ръката и не се дърпайте — подкани той, а кралят отговори с тих смях, след което изпълни заръката.
Войникът прокара острието по дланта на краля и преди Лара да успее да се дръпне, хвана и нейната ръка и поряза дланта. Тя видя кръвта да избива по кожата още преди да е усетила парването на ножа. Войникът притисна дланите им една към друга, горещата кръв на краля на Итикана се смеси с нейната и потече към преплетените им пръсти.
Войникът вдигна ръцете им, като почти вдигна и Лара във въздуха.
— Кралят и кралицата на Итикана.
Сякаш за да подчертае думите му, бурята най-сетне се стовари върху им с оглушителен гръм, от който земята се разтресе. Барабаните отново подхванаха трескавия си ритъм, а кралят измъкна ръцете им от хватката на войника и ги свали, за да не се налага Лара да стои на пръсти.
— Предлагам да се качите на кораба си, Ваше Величество — рече той на баща й. — Бурята и без това ще ви преследва до дома.
— Винаги можете да ни предложите гостоприемството си — отвърна баща й и очите на Лара се стрелнаха към Серии, който стоеше на известно разстояние заедно с останалите маридринийци. — Все пак вече сме роднини.
Кралят на Итикана се засмя.
— Да не избързваме, Сайлъс. Да не избързваме.
Той се обърна и нежно подръпна Лара към дълбините на моста. Подвижната решетка се спусна след тях. Тя успя да хвърли един бърз погледа през рамо към баща си — лицето му беше безизразно, нямаше и следа от емоция. Зад него обаче Серин срещна очите й и наклони глава в бавно кимване, преди Лара да потъне в тунела.
Вътре беше тъмно и се носеше слаба миризма на животинска тор и пот. Никой от итиканците не си свали шлема, но дори със скрити лица тя усети, не я изучват с погледи.
— Добре дошла в Итикана — каза кралят, съпругът й. — Съжалявам, че се налага да направим това.
Лара го видя как вдига ръка, в която стискаше стъкленица. Можеше да избегне онова, което последва. Можеше да го повали с един-единствен удар и да си проправи път навън с бой. Но не биваше да допуска той да разбере това. Ето защо само го погледна стреснато, когато поднесе стъкленицата към носа й, светът се завъртя около нея и после я погълна мрак. Коленете й се огънаха и тя усети как чифт силни ръце я подхващат, за да не падне на земята. Последното, което чу, преди да изгуби съзнание, бе примиреният глас на краля:
— Какво си докарах на главата?
5. АРЕН
Арен, трийсет и седмият владетел на Итикана, лежеше по гръб и се взираше в петната от сажди по тавана на казармата. Шлемът му лежеше до лявата му ръка и когато се обърна, за да погледне чудовищното стоманено творение, реши, че онзи от прадедите му, комуто бе хрумнала идеята за тези шлемове, трябва да е бил едновременно гений и садист. Гений, защото шлемовете всяваха страх в сърцата на враговете на Итикана. Садист, защото, когато го нахлупеше, имаше чувството, че е пъхнал главата си в тенджера, воняща на потни чорапи.
В полезрението му изплува лицето на сестра му — негова близначка. Изражението на това лице бе развеселено.
— Бабинка я прегледа. Казва, че е в изумително добра форма, почти със сигурност здрава и стига да не я застигне някоя злополука, най-вероятно ще доживее до дълбока старост.
Арен примигна.
— Разочарован ли си? — попита Ана.
Той се подпря на лакът и стана от пейката.
— Противно на това, което съседите ни мислят за мен, още не съм паднал толкова ниско, че да пожелая смъртта на едно невинно момиче.
— Толкова ли си сигурен, че е невинна?
— А ти да не мислиш, че не е?
Ана направи гримаса и поклати глава.
— В духа на маридринийските традиции са ти дали красиво парниково цвете. Приятно за гледане, но безполезно за каквото и да е друго.
При спомена как младата жена трепереше, докато вървеше към него по кея, как се държеше здраво за ръката на баща си и с какъв ужас бяха изпълнени огромните й сини очи, Арен бе склонен да се съгласи с оценката на сестра си. Въпреки това възнамеряваше да държи Лара изолирана, докато не опознаеше характера й. И докато не научеше на кого е предана.
— Шпионите успяха ли да открият още нещо за нея?
Ана поклати глава.
— Нищо. Изглежда, че баща и я е държал скрита в пустинята и до деня, в който е напуснала червените пясъци, дори маридринийците не са чували името й.
— И защо е била цялата тази тайнственост?
— Казват, че е било за нейна безопасност. Не всички са доволни от съюза ни с Маридрина, особено Валкота.
Арен кимна, недоволен от отговора, макар да не можеше да обясни защо. Маридрина и Валкота постоянно воюваха за ивицата плодородна земя край западния бряг на южния континент — нито една от двете държави не приемаше териториалните претенции на другата. Беше възможно императрицата на Валкота да се опита да развали съюза, като поръча убийството на принцесата, но според Арен това беше малко вероятно. За начало, Сайлъс Велиант имаше повече дъщери, отколкото можеше да изпожени, а и договорът с Итикана не посочваше коя конкретно ще му бъде пратена за съпруга. Освен това всички кралства и на север, и на юг знаеха, че женитбата на Арен за маридринийската принцеса не е нищо повече от символичен жест — и двете страни по договора се интересуваха много повече от търговските условия, залегнали в документа, и мира, който той им беше купил. Договорът щеше да оцелее дори ако принцесата нямаше този късмет.