Кралят на моста

7. ЛАРА

ЛАРА ОСТАНА В ТОПЛИЯ БАСЕЙН, ДОКАТО КОЖАТА Й не порозовя и не се набръчка — от една страна, за да раздразни краля, а от друга, защото пълното потапяне в топла вода бе непознато удоволствие за сетивата й. В оазиса къпането бе ограничено до леген, кърпа и енергично търкане.

Когато се прибра в покоите си, тя отдели време на външният си вид. Избра си небесносиня рокля, откриваща ръцете и деколтето й, сплете косата си на плитка, която оголи шията и раменете й и я уви около главата си. В раклата с багажа имаше сандъче с козметика, чието фалшиво дъно скриваше няколко миниатюрни бурканчета с отрови и упойващи вещества, от което тя взе една стъкленица и я скри в хитроумно изработената си гривна. Потъмни си миглите, натърка клепачите си със златиста пудра и боядиса устните си в нежно розово, точно когато удари седмия час. След това си пое дълбоко въздух, излезе в коридора и пое в посоката, от която ухаеше на храна.

Излъсканият под на коридора отразяваше светлината от красивите стенни свещници от валкотанско стъкло.

Стените бяха покрити с изящна мозайка от дървени пластинки с кехлибарен цвят, на които бяха окачени няколко картини в ярки цветове и бронзови рамки. Коридорът свършваше пред кухня, затова Лара отвори вратата вляво и се озова във фоайе с мраморен под и тежка входна врата, оградена от прозорци, през които не се виждаше нищо заради спускащия се мрак.

— Лара.

Тя се обърна, когато чу името си, и отворените двойни врати й разкриха просторна трапезария, където на видно място се ширеше прекрасна дървена маса, инкрустирана с емайлирани плочки, около която бяха наредени дванайсет стола. Ана беше дръпнала своя назад и бе подпряла чаша на коляното си.

— Как беше банята? — Развеселеният й поглед подсказваше, че знае за разговора, който Лара бе провела с брат й.

— Великолепна, благода…

Тя се сепна и млъкна. На стола срещу принцесата лежеше най-едрата котка, която някога бе виждала — беше с размерите на средно голямо куче. Котката я изгледа със златистите си очи, вдигна една лапа и започна да я ближе, след което продължи с други части на тялото си, току до масата за вечеря.

— Мили боже — промълви Лара. — Какво е това?

— Това е Витекс. Домашният любимец на Арен.

— Домашен любимец?

Ана сви рамене.

— Намери го изоставен, когато беше още котенце. Прибра го вкъщи и после не можа да накара проклетото животно да се махне. Но пък държи змиите надалеч, това не мога да му отрека.

Лара изгледа предпазливо създанието. Беше достатъчно едро да поволи човек, ако успееше да го изненада.

— Дружелюбен ли е?

— Понякога. Но най-добре го остави сам да дойде при теб. А сега къш. Витекс. Къш!

Охраненият котарак я изгледа презрително, скочи от стола и излезе от трапезарията.

Лара седна срещу принцесата и погледна прозорците — предположи, че на дневна светлина през тях се разкрива впечатляваща гледка.

— Къде са всички?

Ана отпи дълга глътка вино, после взе бутилката, сложена в средата на масата, и напълни чашата на Лара и своята, което накара Лара да примигне объркано. В Маридрина единствено слугите наливаха вино. Никой не си го наливаше сам. Според Лара сънародниците й по-скоро биха умрели от жажда, отколкото да нарушат традицията.

— Това е частната резиденция на родителите… — Лицетона Ана се сгърчи в гримаса и тя се поправи: — На брат ми, затова в момента тук няма никой освен нас тримата плюс готвачката и двама слуги. А аз си заминавам утре, щом ме отпусне махмурлукът. — Тя вдигна чаша. — Наздраве!

Лара покорно вдигна собствената си чаша и отпи — отбеляза, че и чашите са от Валкота, виното — от Амарид, а сребърните прибори, освен ако не бъркаше, бяха от нейната родина. Запомни тези подробности, за да ги обмисли по-късно. Итикана бе най-големият търговски посредник по тези места. Купуваше стоките в Северен пост, прекарваше ги през моста и ги продаваше на по-високи цени в Южен пост. Същият подход, само че в обратна посока, прилагаше със стоките, произвеждани в южните кралства.