Кралят на моста

Кралят на Итикана влезе в трапезарията. Тъмната му коса още беше мокра от банята, макар Лара да забеляза, че брадичката му е все така покрита с набола брада. Тя му придаваше небрежен чар, но Лара прогони тази мисъл в мига, в който се появи.

— Че какво лошо има да се научи да борави с оръжие? Итикана е опасно място. За нейна собствена безопасност е.

Арен огледа масата и седна в единия й край.

— Не за нейната безопасност се тревожа.

Лара му хвърли поглед, изпълнен с презрение.

— Бихте били съвсем като у дома си в Маридрина, Ваше Величество, ако мисълта, че жена ви знае как да борави с нож, всява такъв страх в сърцето ви.

— Олеле! — Ана си напълни чашата до ръба и се облегна назад в стола си. — Май съм подценила остроумието ти, Лара.

— Губиш си времето, Ана — натърти Арен, без да обръща внимание на думите й. — Лара смята, че оръжията са за простите войници и не заслужават нейното внимание.

— Нищо подобно не съм твърдяла. Казах, че съм обучена да бъда съпруга и кралица, а не прост войник.

— И какво точно включваше това обучение?

— Може би, ако съдбата е благосклонна, някой ден ще разберете, Ваше Величество. Макар че на този етап ще се наложи да се задоволите с безупречните ми умения в бродирането.

Ана избухна в смях и си наля още една чаша вино, след което наля и на брат си.

— Заповядай, това може да ти помогне.

Арен пренебрегна и двете и се обърна към слугите, които тъкмо влизаха в трапезарията с подноси с храна. Сложиха ги на масата, изчезнаха и след малко пак се появиха с още блюда. Имаше пресни плодове и зеленчуци в ярки цветове и големи риби, все още с главите си. Една риба лежеше върху легло от димящ ориз. Лара я огледа и предпочете печеното говеждо с коричка от подправки — въпросът за произхода му смекчи гнева й пред това изобилие от храна. Храна, която можеше да отиде в Маридрина.

Тя зачака някой от слугите да й сервира, но те се бяха оттеглили. Близнаците започнаха да си сипват сами — натрупаха в чиниите си салата, риба и говеждо наведнъж, без да се вълнуват от реда, в който се консумираха ястията.

— Не съм свикнала на такова разнообразие от блюда — отбеляза тя. — Никога досега не съм яла риба, макар да предполагам, че тук тя е нещо обичайно.

Арен вдигна глава и огледа ястията. Лара видя как крайчецът на окото му трепна.

— На някои острови има диви прасета. Кози. Пилета. Змиите също влизат в менюто. Всичко останало се внася, най-често от Харендел през пазара в Северен пост.

Шпионите на Серин докладваха, че не всички стоки, които влизат в моста при Северен пост, стигат до Южен пост — това означаваше, че итиканците използват моста, за да транспортират стоки из собствената си територия. „В моста има други входове и изходи, различни от тези към Северен и Южен пост! — бе крещял неведнъж Серин на Лара й сестрите й. — Това са слабите места. Намерете ги!“

Лара си сипа щедри порции от всичко и се залови да нареже говеждото, чийто сок се стече в чинията. Лапна една хапка. Усмихна се на слугата, който беше дошъл да донесе още вино.

— Много е вкусно.

После никой не проговори известно време и при Лара поне причината беше, че е с пълна уста. Храната беше по-вкусна от всичко, което някога бе опитвала, прясна и подправена с билки, чиито имена не знаеше. „Ето това значи да владееш моста“, помисли си тя, докато си представяше как всичката тази храна стига и до Маридрина.

— Защо баща ти те е държал насред Червената пустиня? — попита Ана след известно време.

— За наша безопасност.

— Наша?

„Казвайте истината, когато можете“, нареди й гласът на Серин в мислите й.

Тя преглътна хапка риба, напоена с дъх на цитруси и масло.

— Моята и на сестрите ми. Е, полусестри.

Братът и сестрата спряха да дъвчат.

— Колко деца е… колко деца крие там? — попита Арен.

— Дванайсет, заедно с мен. — Лара отпи глътка вино и пак си напълни чинията. — Баща ми избра момичето, което според него ще е най-подходящо за ваша кралица.

Арен се втренчи в нея с празен поглед, а сестра му кимна замислено, преди да попита: