Кралят на моста
- Автор: Джаксън Даниел Л.
- Серия: Кралството на моста #1
- Год: 2022
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-27-2688-3
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на моста». Краткое содержание книги:
— Прекрасни са. Благодаря.
Той се засмя под мустак.
— Погледни по-отблизо.
Лара извади ножовете от ножниците им и изпробва остриетата. Оказаха се наточени, въпреки че дръжките бяха излишно тежки. После баща й се пресегна и натисна един от рубините. Златният обков падна и разкри нож за хвърляне.
Лара се усмихна.
— Ако не ти позволяват да се свържеш с външния свят, ще трябва да изчакаш, докато разбереш тайните им, и тогава да избягаш. Може дори да се наложи да си пробиеш път с бой, за да се върнеш при нас и да ни кажеш какво си научила.
Тя кимна, премятайки ножовете в ръце, за да свикне с тях. Беше изключено да се върне доброволно, за да разкрие стратегията си за завладяването на Итикана. Това би означавало сама да подпише смъртната си присъда.
След като бе научила за намеренията на баща си да убие нея и сестрите й на последната вечеря, Лара бе имала време да помисли защо той би искал всички дъщери освен избраницата за краля на Итикана да умрат. Не се изчерпваше с желанието му да запази заговора си в тайна, докато не превземеше моста. Баща й искаше да запази този заговор в тайна завинаги, защото, ако някой научеше за него, това би го лишило от възможността да използва останалите си живи деца като разменна монета. Никой не би му се доверил отново. Точно както той никога не би се доверил на нея. Което значеше, че ако Лара някога се върнеше у дома, независимо дали бе изпълнила успешно мисията си, и нейната уста щеше да бъде затворена завинаги.
Баща й прекъсна мислите й.
— Гледах ви, когато извършихте първите си убийства — каза той. — Знаеше ли?
Ножовете замръзнаха в ръцете й, щом споменът изплува. Със сестрите й бяха на шестнайсет години, когато войниците бяха докарали в лагера върволица от оковани мъже под зоркото око на Серин. Бяха нашественици от Валкота, хванати и доведени в пустинята с цел принцесите воини на Маридрина да докажат колко струват. „Убийте или умрете“, бе казал наставникът Ерик, преди да излязат една по една на бойната площадка. Някои от сестрите й се бяха поколебали и бяха паднали под отчаяните удари на нашествениците. Лара не се беше поколебала. Никога нямаше да забрави тъпия звук, с който острието на ножа й, хвърлен от другия край на площадката, се беше врязало в гърлото на противника й. Начинът, по който той се бе втренчил невярващо в нея, преди да се строполи на пясъка, докато кръвта му изтичаше.
— Не знаех — отговори тя.
— Доколкото помня, ножовете са твой специалитет.
Убиването бе нейният специалитет.
Колелата на каляската се търкаляха по павирани улици, а копитата на конете чаткаха по камъните. Лара чу откъслечни възгласи през прозореца, затова дръпна едната завеса и се опита да се усмихне на мърлявите мъже и жени, наредили се по протежение на улицата, пребледнели от недохранване и болести. Децата изглеждаха още по-зле — погледите им бяха безжизнени и помътнели, а около очите и устите им кръжаха мухи.
— Защо не направиш нещо за тях? — попита баща си, който се взираше през прозореца с безизразна физиономия.
Той обърна яркосиния си поглед към нея.
— За какво си мислиш, че те превърнах в това, което си?
Бръкна в джоба си и й подаде шепа сребърници, за да ги хвърли на хората, което тя и направи. Затвори очи, когато измъчените й поданици се сбиха за лъскавите монети. Тя щеше да ги спаси. Щеше да завладее моста на Итикана и да сложи край на глада, властващ в Маридрина.
Конете забавиха ход — спускаха се по виещи се улици към пристанището. Там, където чакаше корабът, който щеше да я отведе в Итикана.
Тя отново дръпна завесата, за да види морето за пръв път. Въздухът миришеше на риба и солена вода. Загледа се в побелелите от пяна вълни, които се разбиваха в брега. Баща й измъкна ножовете от ръцете й, за да ги прибере, докато не дойдеше моментът да й ги връчи официално.
Каляската затрополи през пазар с празни сергии, който изглеждаше почти безлюден.
— Къде са всички? — попита Лара.
Лицето на баща й бе добило мрачно, непроницаемо изражение.
— Чакат да им отвориш пътя към Итикана.
Каляската излезе на пристанището и спря. Нямаше церемония, когато кралят й помогна да слезе. На кораба, който чакаше да ги отведе в Итикана, се вееше флаг в синьо и сребристо. Цветовете на Маридрина.
Баща й я поведе бързо по пристана и по мостика към кораба.
— Пътят до Южен пост е по-малко от час. На борда чакат слуги, които ще ти помогнат да се приготвиш.
Лара хвърли един последен поглед на Венция, огряна от яркото, жежко слънце, и после обърна очи към облаците, мъглата и тъмата, скриващи тесния пролив. Едно кралство трябваше да бъде спасено. Друго трябваше да бъде унищожено.
4. ЛАРА
ЛАРА СТОЕШЕ НА ПАЛУБАТА НА КОРАБА, КОЙТО се клатеше и подскачаше като див кон, впила нокти в парапета, и водеше борба със стомаха си, за да не допусне съдържанието му да се излее в морето. Сякаш й трябваха още проблеми — фактът, че бе отраснала в пустинята и така и не се беше научила да плува, се оказваше слабост, за която вече съжаляваше. Всеки път, когато корабът се накланяше под напора на силния вятър, Лара затаяваше дъх, убедена, че ей сега ще се обърнат и ще се издавят. Единственото, което я разсейваше от виденията на вълни, плискащи се над главата й, бяха далеч по-сигурните опасности, пред които скоро щеше да се изправи.
До края на деня щеше да е омъжена жена. Щеше да остане сама в чуждо кралство, славещо се с безкрайната си жестокост. Щеше да бъде съпруга на мъжа, управляващ това кралство. Това бе животът, от който бе опазила сестрите си, животът, на който се бе обрекла заради народа си. Сега обаче последствията от тази саможертва бяха станали ужасяващо близки. Над разпененото море висяха ниски облаци, които се кълбяха и движеха като живи, мислещи същества. През тях едва-едва се различаваше сянката на остров. Итикана.
Баща й застана до нея.
— Южен пост.
Изцапаното му от пътуването облекло бе сменено с чиста бяла риза и черна куртка, а излъсканата му сабя висеше на колан, украсен с дискове от сребро и тюркоаз.
— Арен поддържа пълен гарнизон в Южен пост през Цялата година. Разполагат с катапулти и други машини, насочени към морето и готови да потопят всеки, дръзнал да превземе острова. По дъното на морето са побити копия, които ще пронижат всеки кораб, осмелил се да доближи която и да е точка от острова, с изключение пристана, под който са заложени експлозиви, в случай че до него стигне неприятел. Мостът не може да бъде превзет в началото му. — Челюстта му се стегна. — Неведнъж са се опитвали.
И всеки опит бе струвал безброй кораби и живота на хиляди хора. Лара знаеше историята на войната, приключила преди петнайсет години с победата на Итикана, но подробностите се надигаха и спадаха в ума й като вълните, които корабът пореше. Коленете й трепереха и цялото й тяло бе омаломощено от морската болест.