Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Секретарят знае за какво се отнася тази дума. За това, че кабинетът възлага на Дизраели да поиска пари не от Английската банка, а от Ротшилдовци за покупката на Суецкия канал. Фредерик Мортън описва тази сцена, разиграла се в светая светих на банката Ротшилд, по следния начин: „Когато секретарят влезе в стаята, Лайънел Ротшилд седеше в креслото си и ядеше мискет. Той продължи да яде и тогава, когато човекът на Дизраели му съобщи, че английското правителство би желало още утре да получи четири милиона фунта. Лайънел две секунди мълчаливо дъвка гроздовите зърна, а после изплю семките и каза: «Ще ги получи.»“
Два дни по-късно лондонският вестник „Таймс“ съобщава, че банката Ротшилд е внесла по сметката на египетския халиф четири милиона фунта и с това 177-те хиляди акции, които досега са били в ръцете на египетския владетел, стават собственост на правителството на нейно величество. Това осигурява контрола на Великобритания над Суецкия канал. На 24 ноември 1875 г. Дизраели пише възторжено писмо на кралица Виктория: „Ваш е, Мадам, Ваш е! Изиграхме френското правителство! Четири милиона фунта стерлинги, и то веднага! Това може да направи само една фирма: Ротшилд!“
Историята на Ротшилдовци изобилствува с десетки такива епизоди. Една статистика, изработена преди Първата световна война, показва, че само лондонската банка е финансирала 18 правителства в различни страни. Стойността на заемите й, изразена в днешни пари, достига 30 милиарда долара. Кралица Елисавета, жената на Франц-Йосиф, прекарва последния ден на живота си във вилата на Ротшилдовци при Женевското езеро, преди да я прободе камата на един анархист. В Лондон кралица Виктория е постоянен гост в замъците на Ротшилд, а всяко лято прекарва няколко седмици в замъка на фамилията в Южна Франция. (В спомените на един от братята Ротшилд е записано, че веднъж баронеса Алис Ротшилд извиква на кралица Виктория: „Веднага излезте от тревата, защото ще стъпчете цветята ми!“ Виктория покорно излиза.)
Това е върхът — и той не се изменя дори тогава, когато от петте банки Ротшилд всьщност остават само три. Когато Италия се обединява, банката Ротшилд, свързана с Неаполитанското кралство, затваря вратите си.
Във Франкфурт някогашното немско семейство остава без мъжки потомък, той умира, и затова в 1901 г. ликвидират тамошната банка. (До идването на Хитлер франкфуртската банка все още работи, ръководена от жена, но тя няма предишното си значение.) Последното франкфуртско момиче от рода Ротшилд се омъжва за един банкер на име Голдшмит и банката започва да се нарича Банка Ротшилд-Голдшмит.
В сравнение с този фантастичен връх Първата световна война означава относителен упадък на Ротшилдовци. Много от хроникьорите на династията смятат, че с Първата световна война започва световнополитическата роля на Съединените щати и заедно с тях ролята на американските капиталисти и банкери. Факт е, че през Първата световна война всяка банка Ротшилд подкрепя правителството, в чиято столица се намира. В тази война от нов тип вече няма възможност да се съгласуват действията, нито пък да се продължат „романтичните“ традиции на шпионската и куриерската служба на Ротшилдовци. Тази специфична епоха има и своите, комични случаи.
През войната жената на господаря на френската банка, барон Морис дьо Ротшилд — навярно за да си отдъхне от военновременните лишения — заминава на почивка в Сен Мориц. Тя отсяда в ползващия се и досега с легендарна слава хотел „Палас“, след като дирекцията му е уверила баронесата, че „в хотела няма немци“. На вечерята обаче пред очите на мадам Ротшилд се мярнала жената на един немски фабрикант на шампанско, която също е отседнала в луксозния хотел. Жената на Ротшилд, забравяйки, че фамилията й води началото си от Франкфурт, напуска хотела с думите: „Не мога да гледам немци.“ Тя решава повече да не стъпи в Сен Мориц.
Но за Ротшилдовци дори и обидата е сделка. За да отмъсти, баронесата убеждава съпруга си да изгради нов луксозен курорт в живописната местност „Межев“ на френските Алпи. И днес „Межев“ е един от най-скъпите френски зимни курорти и един от бисерите на недвижимото имущество на Ротшилдовци…
Фредерик Мортън пише: „Когато през 1918 г. оръдията замлъкват, нищо вече не е такова, както бе преди, дори и самите Ротшилдовци.“
Това в историята на фамилията не означава друго, освен че „в сравнение с великото столетие“ на Ротшилдовци банката действува по-скромно, но все още на извънредно високо равнище. Имуществото остава незасегнато, а търговските интереси продължават да носят фантастична печалба. Може би разликата може да се формулира така, че в този нов период на господство на монополистичния капитал Ротшилдовци вече не упражняват такова съдбоносно влияние в обратите на световната политика, както по време на битката при Ватерло или заема за Суецкия канал.