Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
След падането на Наполеон банката Ротшилд превежда платените от Франция репарации на стойност 120 млн. фунта на Лондон, Виена и Берлин — разбира се, срещу значителна комисиона. През техните ръце преминава и английската финансова помощ за Виена, затова през 1817 г. Ротшилдовци намекват на виенския двор, че вече заслужават някакво отличие. Дворцовият съветник фон Ледерер, който се занимава с отличията и императорските награди, предлага на двореца да наградят Ротшилдовци със златна кутия за енфие с монограма на императора, изобразен с диаманти. Ротшилдовци обаче скромно заявяват на двореца, че имат достатъчно диаманти, вместо това биха предпочели благородна титла. Бургът е изненадан, а придворният съветник Ледерер предлага на императора поради това, че братята Ротшилд са евреи, да ги поставят в най-ниската категория на благородниците. Така Ротшилдовци получават от Виена правото да поставят думичката „фон“ пред фамилното си име. Поканват ги да си предложат и фамилен герб.
Братята без стеснение представят в императорската канцелария такъв проект за герб, който би направил чест дори на някой ерцхерцог. В него има всичко: от орел до леопард, от лъв до пет златни стрели, хванати в шепа, което символизира единството на петимата. Като допълнение глави с корона и шлем сред украшенията, обкръжаващи герба. Императорската канцелария ужасена пише писмо на финансовия министър, в което споделя, че гербът на Ротшилдовци не може да се изпълни, тъй като според законите на хералдиката на тях не им се полага нито корона, нито лъв, нито орел. Служителите на канцеларията с перото си грозно надраскват скъпо проектирания нов герб на Ротшилдовци.
Малко по-късно, на 23 септември 1822 г., обаче къщата Ротшилд дава личен заем от деветстотин хиляди форинта на Метерних, всемогъщия канцлер на императора, при особено благоприятна лихва, който той трябва да върне за седем години. След пет дни със заповед на императора братята Ротшилд получават титлата барон и бюрократите на хералдическата канцелария със скърцане на зъби разрешават да се изпълни гербът така, както е предложен от Ротшилдовци: с орел, лъв и шлем.
И днес този герб, получен по благоволието на Метерних, украсява бланките за писма за лична кореспонденция на банките Ротшилд.
През десетилетията след Наполеон английската държава се свързва за цели поколения с банката Ротшилд в Лондон. (Една част от сделките със злато на Банк ъф Ингланд и днес се уреждат чрез английската банка Ротшилд. В една от канцелариите на втория етаж на лондонската банка заедно с представителите на четири други големи банки Ротшилдовци всекидневно опреде-лят курса на златото на английския пазар.)
Веднъж Натан Ротшилд иска да обмени в канцеларията на Банк ъф Ингланд едно кредитно писмо, издадено от франкфуртската банка Ротшилд. Банк ъф Ингланд му отговаря, че е склонна да обмени собствените си банкноти за злато, но не и кредитни писма на други банки. На другия ден Натан Ротшилд се явява в касата на Банк ъф Ингланд с десетфунтова банкнота, за да му я обменят със злато. Когато изненаданият касиер се съгласява, лондонският Ротшилд изважда от претъпкания си портфейл нова банкнота и обменя и нея. А след това в продължение на няколко часа продължава тази игра, така постъпват и девет от доверените му лица също с претъпкани портфейли в другите девет каси на Банк ъф Ингланд. За един ден английският златен запас намалява със сто хиляди фунта. На следващата сутрин Натан Ротшилд е отново в касата на Банк ъф Ингланд заедно със своите деветима чиновници. Излезлият директор го пита, докога ще продължи тази лоша шега. Отговорът е: „Банката Ротшилд ще гледа с недоверие на банкнотите на Банк ъф Ингланд дотогава, докато Банк ъф Ингланд се отнася с недоверие към кредитните писма на банката Ротшилд…“ В Париж другият брат, Джеймс Ротшилд, главният герой на контрабандния трик на Уелингтън, вече е парижки генерален консул на австрийската империя; през 1828 г. той купува разкошния дворец на министъра на полицията на Наполеон, Фуше, на улица „Лафит“. На всеки, който го попита, защо е избрал тъкмо този дворец, той отговаря: „Защото Фуше беше този, който ме дебнеше при делото Уелингтън, за да може да ме задържи.“) И днес този дворец е главната квартира на Ротшилдовци.
Поетът Хайне е редовен гост на къщата на улица „Лафит“, но свободният му дух не понася много поклоните пред златото. Той писа: „Вгледайте се как се кланят и раболепничат хората пред него. Така извиват гръбнака си, че и най-добрият акробат не може да го направи като тях. Пред вратата на канцеларията му застават смирено като Мойсей на планината Хорейб, когато открива, че ходи по светата земя. Мойсей сваля сандалите си и съм сигурен, че тези агенти биха свалили обущата си, ако не се страхуваха, че миризмата на краката им ще смути барона… Тези дни видях как един лакей, облечен в златна ливрея, носеше през коридора на двореца нощото гърне на барона. Там чакаше някакъв борсов спекулант, който повдигна шапката си пред важния предмет. Запомних името на този човек. След време навярно ще стане милионер…“