Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Не става дума за това, че барон Ротшилд е заплашен от някаква физическа опасност. Гьоринг изпраща в Швейцария специален пратеник, известния Ото Вебер, който съобщава условията на цюрихските агенти на Ротшилдовци. Според тях те ще освободят барон Луи, ако маршал Гьоринг получи за тази услуга 200 хиляди долара (разбира се, не в марки, а в долари, и то поставени в трезора на някоя швейцарска банка). А хитлеристката империя да получи имуществото на австрийската банка Ротшилд, включително и чехословашкия завод за стомана „Витковице“. Представителите на Ротшилд в Цюрих се пазарят много сериозно. Те съобщават на изненадания пратеник на Гьоринг, че Ротшилдовци преди две години тайно са прехвърлили пакета акции на „Витковице“ на една английска фирма. В замяна на това за освобождаването на барон Луи Ротшилд те са съгласни да дадат на Берлин имуществото на австрийската банка. Заводът във Витковице обаче може да се получи само след като баронът пристигне в чужбина, и то само в случай че нацистите заплатят на английските Ротшилдовци три милиона фунта.
Преговорите се протакат. През това време нацистите вече окупират Чехословакия, но заводът „Витковице“, който е в английски ръце, все още не е тяхно владение.
По време на най-разгорещените спорове веднъж внезапно се отваря вратата на „стаята Ротшилд“ в сградата на виенското гестапо и се появява сам кръволокът Хайнрих Химлер, страшният шеф на СС. Пазарят се цял час за условията, но барон Ротшилд не отстъпва. Химлер излиза, а след един час се появяват СС-транспортни работници. Те внасят в стаята един стоящ часовник стил Луи XIV и една неподходяща към него грамадна китайска ваза, а леглото му покриват с кадифена покривка в портокалов цвят. По този начин явно Химлер иска да покаже, че баронът ще трябва още дълго да остане в главната квартира на виенското гестапо. Но барон Луи Ротшилд, комуто е съвсем ясно, че за него са валидни специални закони, изкрещява на есесовците: „Изнесете тези безвкусни неща! Впрочем тази стая изглежда като краковски публичен дом!“
На другия ден представителите на Химлер съобщават, че приемат условията на Ротшилдовци и баронът може да си отиде. Луи Ротшилд отговаря, че сега е двадесет и три часът, че той не може да очаква от виенските си приятели толкова късно да му бъдат на разположение и затова желае да прекара още една нощ в главната квартира на гестапо. В историята на гестапо дотогава няма подобен случай и затова трябва да се поиска, специално разрешение по телефона от Берлин.
Последната нощ Луи Ротшилд прекарва вече като гост във виенското гестапо, два дни по-късно преминава швейцарската граница. През юли 1939 г. немците съобщават, че съгласно споразумението ще преведат на лондонските Ротшилдовци три милиона фунта за акциите на „Витковице“. Английското правителство обаче влиза във войната, преди тези пари да са пристигнали в Лондон.
Виенската трагикомедия не се повтаря в Париж, защото парижките Ротшилдовци заминават навреме — една част от тях за Лондон, а друга част — за Съединените щати. Впрочем в Лондон се плетат онези нишки, които са източници на днешната власт и връзки на френската банка Ротшилд. Един от младите членове на френската фамилия Ротшилд, Ги дьо Ротшилд, в Лондон се присъединява към генерал Дьо Гол и в негова услуга изпълнява много задачи. В края на войната той е адютант на военния комендант на Париж. (Впрочем къщата на „Пикадили“ 107 — по време на войната „Клуб на свободните френски офицери“ — е също собственост на английските Ротшилдовци.)
Нацистите, макар и да не залавят Ротшилдовци, „залавят“ имуществото им. Фамилията прехвърля една част от картините и произведенията на изкуството в испанското и аржентинското посолство, а много ценности пренася в Лувър, за да се ползват от съответната защита като „френска национална собственост“. Лувърът обаче не означава защита, защото по настояване на Гьоринг Хитлер издава специална заповед, която анулира документите за прехвърлянето на собствеността на Ротшилдовци и съгласно която запазва правото си да разполага със съкровищата на фамилията.
След войната се установява, че нацистите са ограбили 203 частни колекции във Франция — около шестдесет хиляди художествени предмети. Повече от четири хиляди от тях са на Ротшилдовци. Сигурни представители на фамилията посрещат влаковете на товарните гари и подреждат картините, статуите, гоблените съобразно с това, от кой дворец са и на кой член от фамилията принадлежат.