Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Дейността на австрийската банка Ротшилд, разбира се, се ограничава и докато през 1914 г. виенските Ротшилдовци са най-важните банкери на монархията, след 1918 г., след разпадането на монархията, те се движат в по-тесни граници.
През това време сътрудничеството между английските, френските и австрийските Ротшилдовци се проявява на първо място в областта на финансовите спекулации. Ръководна роля в тях играе включително и днес извънредно влиятелната френска банка Ротшилд. По това време барон Едуард Ротшилд е и член на дирекционния съвет на Френската национална банка.
Ротшилдовци организират международен банков синдикат, чиито пипала стигат от виенската банка Кредитенщалт, контролирана от Луи Ротшилд, до нюйоркската банка Морган. Международните валутни манипулации носят огромна печалба на фамилията — чак до настъпването на голямата криза през 1929 г. Тя засяга много чувствително положението особено на австрийските Ротшилдовци. През 1930 г. най-важния селскостопански кредитен институт на тогавашна Австрия, Боденкредитанщалт, е на ръба на банкрута и австрийският канцлер лично отива при барон Луи Ротшнлд с молба да поеме пасивите на банката. Кредитанщалт, контролирана от Ротшилдовци, удовлетворява молбата на канцлера, но при обстоятелствата на кризата спасителната акция дотолкова обременява семейната банка, че една година по-късно самата тя е принудена да преустанови плащанията. Фалитът на Кредитанщалт означава всъщност началото па средноевропейския поток на голямата депресия, избухнала през 1929 година. Банкрутът струва на Ротшилдовци 30 милиона златни шилинга, а на австрийското правителство най-малко два пъти по-голяма субсидия!
Но и след банкрута на Кредитанщалт Луи Ротшилд остава най-богатият човек в Австрия. Фалитът не засяга виенската фамилна банка (С. М. Ротшилд и синове). Австрийските Ротшилдовци продължават да са едни от най-големите земевладелци в Средна Европа.
На запад от австрийската граница обаче все по-силно тропат ботушите на нацистките щурмови отреди и става ясно, че на виенските Ротшилдовци им предстои известно изпитание. Не затова, че са банкери, а защото произлизат от франкфуртското гето.
Легендарният куриерски институт на Ротшилдовци все още функционира по лични въпроси и френската банка Ротшилд на 10 март 1938 г., в деня преди окупирането на Австрия от нацистите — аншлуса, — предупреждава Луи Ротшилд да напусне незабавно Австрия. Баронът обаче не иска да наруши спокойствието си и едва на другия ден отива на виенското летище (разбира се, придружен от камериера си). Преди да се качи на цюрихския самолет, двама СС часови го познават и отнемат паспорта му.
Два дни по-късно есесовци се явяват в двореца на Луи Ротшилд и му заповядват да ги последва. С това задържане започва трагикомедията между нацистите и виенските Ротшилдовци, която е толкова характерен пример за свързващата, специфична и почтителна връзка между Хитлер и едрия капитал.
Барон Луи посреща есесовците с думите, че с радост ще ги последва, но преди това трябва да вечеря. Щурмоваците, които обикновено не уважават такива желания, този път, изглежда, имат специални указания, застават покорно около масата, застлана с покривка от дамаска, докато баронът (обслужван от трима камериери) вечеря спокойно, изплаква пръстите си с ароматизирана вода, изпушва цигарата си след вечеря, взема обичайното си лекарство. След това тръгва с есесовците.
Завеждат Луи Ротшилд най-напред при един от шефовете на новата австрийска полиция, ръководена от нацистите. Според записките тук протича следният диалог: „И така, вие сте Ротшилд. Точно колко сте богат?“ На този въпрос барон Луи отговорил, че са нужни няколко дни, докато неговите счетоводители въз основа на сегашното положение на световните борси и пазари на суровини могат да установят това. „Е, добре — казал полицейският шеф, — тогава кажете поне колко струва виенският ви дворец заедно с предметите на изкуството в него.“ Отговорът прозвучава така: „Колко струва катедралата «Свети Стефан»?“
Тук полицейският началник прекъсва разпита и отвеждат барона в една килия. Но там не остава дълго. Преместват го скоро във виенската главна квартира на гестапо и го настаняват в стаичката до стаята на лишения от поста му австрийски канцлер Шушниг.