Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Няма да бъде пресилено, ако кажем, че сегашните шефове на династията Рокфелер гледат от висотата на най-голямата финансова и икономическа власт в капиталистическия свят към някогашното си начало.
Това начало започва от един търговец на коне и пътуващ аптекар, който през втората половина на 40-те години на миналия век обикаля селата на щата Ню Йорк. Той продава коне и „лекарства-чудо“, приготвени от топена кристална захар и различни билки. Истинското му име и досега е забулено в тайна: сигурно е само това, че се нарича д-р Рокфелер, Уйлям Ейвъри, което име узаконява след женитбата си. Той има седем деца, първото от които се ражда в 1839 година. Този син става петролен крал и основател на династията. Името му е Джон Дейвидсън Рокфелер. Той завършва търговско училище и още шестнадесетгодишен става помощник-счетоводител в една агенция за въглища и жито в град Кливленд. На деветнадесет години е напълно самостоятелен. Отваря комисионен магазин с хиляда долара капитал. Парите получава назаем от баща си — срещу много висока, 10-процентова, годишна лихва!
Не минава една година и той заболява от тежка стомашна болест. Повече от две години се храни само със сухар и кисело мляко, а лекарите му предричат ранна смърт. Косата и веждите му окапват, а лицето му се набръчква. На двадесет години е така състарен, както на деветдесет и осем. През последната си година погребва тридесет и седмия си домашен лекар.
В 1862 г. вниманието на двадесет и три годишния Рокфелер е привлечено от „петролната треска“ и той построява рафинерия в щата Охайо, на около 200 мили от петролните кладенци в околността на Кливланд. Не случайно избира това място. Този младеж, с лице на мумия е първият, който разбира значението на транспорта от гледна точка на търговията с петрол и че Кливланд, разположен близо до големите американски езера и при пресичането на две железопътни линии, в бъдеще ще играе ключова роля при доставянето на петрол до най-големите тогава промишлени области и до източното крайбрежие на Съединените щати.
Рокфелер изкупува повечето от акциите на Южната рафинерийна компания. Тя доставя суровия петрол на рафинериите и, разбира се, той установява връзка с най-големите железопътни компании. По това време на територията между петролните полета и рафинериите действуват три големи железопътни компании. Ери, Сентръл и Пенсилвания. Рокфелер сключва тайни споразумения преди всичко с ръководителите на Пенсилвания. Подробностите за това стават публично достояние по-късно, едва когато те завеждат съдебно следствие срещу петролния крал. Същността им е следната. Рокфелер осигурява превозването на определено количество суров петрол при условие Пенсилвания да превозва неговия петрол на половин цена, като в същото време му плаща тайно и известен процент от по-високите транспортни разноски, заплащани от неговите конкуренти. Това означава, че петролът на Рокфелер става по-евтин от петрола на конкурентите и те са принудени да избират: или да фалират, или да свият знамената.
Тези средства са най-безобидните. Рокфелер закупува варелите и петролните цистерни, за да не могат конкурентите му да превозват петрола. Той организира първата промишлена шпионска мрежа в капиталистическия свят и с нейна помощ купува онези земи, през които конкурентите искат да прокарат петролопроводи. Построява такива петролни рафинерии, които привидно са конкурентни на рафинериите па Рокфелер, но в действителност са негова собственост. А когато конкурентите му се съюзяват с тези предприятия, смятайки, че ще се борят заедно срещу Рокфелер, разбират, че са продали предприятията си на противника! В 1870 г. Рокфелер вече поглъща най-опасните си конкуренти и с основен капитал от един милион основава компанията „Стандард Ойл“.
Тогава той се сблъсква с железопътната линия Пенсилвания, с която по-рано така успешно сътрудничи. Собствениците на Пенсилвания с тревога разбират, че все повече зависят от товарите на Рокфелер. Затова решават да застанат на страната на един от останалите конкуренти на Рокфелер, рафинерийната компания Емпайър. В отговор на това агентите на „Стандард“ заливат петролните полета и навсякъде предлагат по-висока цена за суровия петрол от хората на Емпайър. Така цената на суровия петрол все повече се повишава и в един момент Рокфелер неочаквано намалява цената на рафинирания петрол във всички градове, където и Емпайър продава петрол. Това, разбира се, му струва голяма материална жертва и риск. Но той знае, че ако успее да унищожи съюза Емпайър—Пенсилвания, ще си възвърне богато парите, които рискува сега. В избухналата ценова война съюзът Емпайър—Пенсилвания изпада в такова отчаяно положение, че накрая Пенсилвания вече безплатно превозва петрола на рафинерията Емпайър, но и така не може да се състезава с дъмпинга на цените на Рокфелер.