Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Ендре Гьомьори
Свръхбогатите
История на големите имущества
РОТШИЛД — ПЕТТЕ ЗЛАТНИ СТРЕЛИ
Червената фирмена табела. Срещу Наполеон.
По върховете на властта. Суецкият заем.
Фалитът на Кредитанщалт. Приключението на Химлер. Възраждането.
Сто и петдесетгодишна е банката Ротшилд, когато — за пръв път от съществуването й — се появява и в Швейцария, в един от центровете на международния банков свят. Швейцарската увертюра не означава особено събитие в историята на династията. Тя символизирасамо това, че в седемдесетте години на XX в, Ротшилдовци отново стъпват на пътя на финансовата експанзия. Още в началото на петдесетте години става ясно, че една от най-легендарните банки в историята на капитализма се възстановява от сътресенията, нанесени й от Втората световна война, и отново заема мястото си сред редицата от най-дръзките и най-важните (ако не и най-големите) банкови институти.
За потомците на Ротшилд се носи легендата, че още при раждането си „всяко бозайниче Ротшилд е на 150 години и е 150 пъти милионер в долари“. Възможно е числата да не са съвсем точни, но това, което символизират, е вярно. „Финансовият стил“ на Ротшилдовци е традиционен и аристократичен. Цюрихската банка например е склонна да предложи услугите си само на такъв клиент, който има частно имущество на стойност не по-малко от един милион швейцарски франка.
Фамилният „баланс“ показва, че този метод издържа много икономически и политически катастрофи. И днес в ръцете на Ротшилд се намира най-голямата френска частна банка — Банка братя Ротшилд. А английският им клон ръководи една от най-влиятелните частни банки във Великобритания.
Във владение на френския клон на династията е най-големият железопътен комплекс във Франция, „Компани дю-Нор“, след национализацията на който банката получи 270 хиляди акции от френските държавни железници, и освен това в ръцете на фамилията остават другите предприятия, свързани със старата компания. Владение на Ротшилд е и „Льо Никел“, един от най-големите минни комплекси в света, а също така и не по-малко важният „Панаройа“. Значително е участието на Ротшилд и в петролния тръст „Ройъл Дъч Шел“, в минния монопол „Рио Тинто“, в диамантено-минния тръст „Дьо Беер“. През последните две десетилетия Рот-шилдовци финансират и няколко крупни икономически начинания, обединени от контролираната от тях „Компани финансиер“. Към по-големите им начинания принадлежат: участието им в петролните проучвания в Сахара и създаването на рафинерийния тръст „Антар“, който по-късно продават на френската държава. Участвуват също в разработването на мини в Африка за злато, уран, желязо, магнезий. Вложители са на крупни капитали в недвижими имоти и хотели в най-важните центрове на френското курортно дело, от Шамони до бреговете на Средиземно море.
И не на последно място за голямото влияние на Ротшилдовци говори и фактът, че и до днес те са свързани здраво с ръководителите на западноевропейската и в нейните рамки на френската политика. Рьоне Майер, който към 1938 г. като генерален директор на Ротшилдовци води преговори с френското правителство за национализиране на железниците, след Втората световна война е на няколко пъти министър, след това министьр-председател, ръководител на европейската каменовъглена и стоманена общност, от която по-късно израсна европейският Общ пазар.
Също и Помпиду от поста генерален директор на френската Ротшилдова банка премина като съветник на генерал Дьо Гол, по-късно застана начело на правителството, а след това на френската държава…
Историята на Ротшилдовци започва от Франкфурт на Майн, където живеят много поколения предшественици на Майер Ротшилд — „древният“ баща на династията, в една от къщите на Юденгасе — Еврейската улица, заградена от двата края с вериги и охранявана от войници. На къщата има червена фирмена табела Ротшилд. От нея фамилията получава името си. Младият Майер прекарва чирашките си години в град Хановер, където властите се отнасят по-благосклонно с обитателите на гетото, отколкото във Франкфурт. След чираш-ките си години в банката Опенхаймер през 1764 г. Майер Ротшилд се завръща във Франкфурт. Когато за пръв път се приближава към гетото, при виковете на хлапетата на улицата „Евреино, изпълни задължението си!“ — според разпорежданията на закона — той трябва да застане при стената и там, дълбоко покланяйки се, да свали цилиндъра си. Докато е в Хановер, семейството му във Франкфурт обеднява. То не живее вече в „по-хубавата половина“ на Еврейската улица, в къщата с червена фирмена табела, а в полусрутена влажна къщурка с името „Тиганена къща“, което получава от табелата, люлееща се на входната врата.