Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
След Втората световна война, при новото съотношение на политическите и икономическите сили в света, старата ръководна роля на Ротшилдовци не може вече да се възстанови. Но двата останали стълба, лондонската и парижката банка Ротшилд, и до днес са смятани за големи финансови сили.
След десетгодишна реставраторска работа отново съществува разкошният символ на властта на Ротшилд, замъкът във Фериер, който е изумил Вилхелм I. Когато цитираният вече хроникьор на династията Фредерик Мортън влиза, за да разгледа замъка, той написва само няколко изречения, които добре отразяват противоречията между легендата и съвременната действителност на Ротшилдовци. „Салони, достойни за император; кристални полилеи и висящи градини: картини, струващи съкровища; гоблени, инкрустации от злато, слонова кост и миди; лебеди в изкуствените езера; крановете в баните от плътно сребро. Човек се пита: живял ли е някога Робеспиер, имало ли е някога Френска революция?“
РОКФЕЛЕР — „СВЕТОВНИЯТ ПЛАНТАТОР“
Син на търговец на коне. „Бродуей“ 26, 1400-а стая.
Лъдлоуското кръвопролитие. Лампичките на „Стандард“.
Война, печалба, подялба. Пет момчета, едно момиче.
Дейвид, банкерът. Фирмата в Белия дом
Когато за пръв път след Втората световна война се прави подробно сведение за фамилиите с големи имущества, имуществото на фамилията Рокфелер с нейните 21 членове възлиза на 3 милиарда долара, а 17-те милиона годишен доход са обложени с данък. Това е доста внушителна сума. Изследователите на имуществото на Рокфелер обаче още тогава забелязват, че не това изразява нечуваното политическо и икономическо влияние, което фамилията и контролираните от нея предприятия упражняват върху икономиката на Съединените щати и капиталистическия свят, нещо повече — върху външната им политика. Преди няколко години се изготвя ново сведение. Според него — като се взема предвид спадането на стойността на долара от 1946 г., имуществото на Рокфелер, вложено в различните огромни предприятия, се оценява на около 6 милиарда. Ако към него се прибави и стойността на банковите сметки и недвижимите имоти на фамилията, сумата може да се закръгли на около 7 милиарда. Това само по себе си означава, че финансовата мощ на фамилията Рокфелер след Втората световна война се е удвоила. А според най-новите сведения имуществото на фамилията вече достига десет милиарда.
В противовес на такива „самотни вълци“ като Гети финансовата мощ на Рокфелеровци нарочно се явява раздробена. Така например по-младият Джон Д. Рокфелер, тогава глава на семейството, в 1960 г., в годината на смъртта му, с имущество от един милиард долара е едва на шесто място в списъка на американските богаташи. В крал на 70-те години в списъка на богатите е Аби Рокфелер, която заема най-знатно място сред членовете на фамилията, но и тя с имуществото си от 300 милиона долара е едва на седемнадесето място в списъка. А Дейвид Рокфелер, председателят на втората най-голяма банка на Съединените щати, Чейс Манхатън, е едва на двадесет и трето място с 280 милиона долара. Другите: най-младите Джон Д., Лорънс, Уинтръп и Нелсън, всеки с по 260 милиона долара, са на 24-то, 25-то, 26-то и 27-о място.
От това подреждане наблюдателят разбира, че не зад числата трябва да се търсят действителните размери на икономическата и политическата сила на династията Рокфелер. Ясно е например, че икономическата власт на Дейвид Рокфелер, председателя на Чейс Манхатън, е значително по-голяма, въпреки че е на 23-то място, от властта на Гети, макар той да е на първо място в списъка. Значително по-добре ще си изясним действителността, ако вместо степенуване на личните имущества изследваме какви са предприятията, в които членовете на династията имат решаваща дума. В поредицата, разбира се, най-значителни са различните предприятия на „Стандард Ойл“, преди всичко на „Стандард Ойл ъф Ню Джързи“ Това е навярно най-голямото промишлено предприятие в капиталистическия свят. От акциите му семейство Рокфелер притежава около 15 процента — това на практика означава контрол над цялото огромно предприятие. Подобно е положението и в другите предприятия на „Стандард Ойл“: със собственост 12–17 процента от акциите Рокфелеровци държат в ръцете си действителното ръководство. В много по-малко съотношение, но с много голямо влияние Рокфелеровци участвуват и в най-големите железопътни линии на Съединените щати, нещо повече — и в една част на големите стоманени тръстове. Към това трябва да се прибави финансовата власт, който упражнява Чейс Манхатън Банк, и контролът над нюйоркската Фърст Нешънъл Сити Банк. (Тя е третата по големина банка в Съединените щати, следователно в две от прочутите „три големи“, „Big Three“, банки Рокфелеровци имат решаващата дума.)