Свръхбогатите (История на големите имущества)

Хайне не се огъва пред златото. Веднъж Джеймс Ротшилд дава голяма вечеря на няколко приятели банкери. На кафето и коняка след вечерята той поканва и Хайне — с блясъка на ума си да забавлява банкерите. Поетът обаче изпраща следното писъмце по лакея на Ротшилд: „Скъпи господин бароне, след вечеря обикновено пия кафето си там, където вечерям…“

Виена, разбира се, е „отделен номер“, като се има предвид, че там Ротшилдовци се сблъскват с много по-строги разпореждания за ограничаване на евреите, отколкото в Англия или Франция. Тук евреите например не могат да притежават имение, да получават правителствена служба и политическа мисия. Натискът на австрийската полиция е толкова голям, че поради очакваните неприятности Ротшилдовци не смеят да изпратят своя пълномощник на прочутата Виенска конференция на победителите над Наполеон. В Лондон и във Франция са „императори“, докато във Виена не могат да се доближат до някой министър.

По-различна е историята за това как виенските Ротшилдовци през мрежата на тези ограничения стигат до заема, даден на Метерних, и до баронския герб, украсен с корона.

В 1819 г., по поръчение на братята, Соломон Ротшилд пристига във Виена и тъй като съгласно ограниченията не може да има къща, той наема една единствена стая в един от известните хотели на града, в „Рьомишер Кайзер“. Първата му дейност е да организира австрийски държавен заем за около 50 млн. форинта. Заемът протича под гаранцията на Ротшилд с огромен успех. Виенският двор спечелва от него няколко милиона форинта, а Соломон Ротшилд — шест милиона форинта. След държавния заем той наема цял етаж в „Рьомишер Кайзер“. След няколко месеца наема още един етаж, след това още един. Накрая целият „Рьомишер Кайзер“ става дворец на Ротшилд, макар че съгласно закона не може да има собствена къща. След успеха на държавния заем следва умелото стопанисване на преведените на Виена английски субсидии, а после една много деликатна „фамилна история“. Главното действуващо лице е Мария-Луиза, хабсбургската императорска дъщеря, жената на заточения Наполеон. Виенският конгрес обявява Мария-Луиза за „жертва на Наполеон“, дава и Пармското херцогство, а Метерних й намира любовник — царедвореца Найперг. Скоро императорската дъщеря сключва брак с Найперг, и то толкова таен, че дълго време не записват децата си в гражданския регистър. Децата обаче — при каквито и специални обстоятелства да са заченати — са внуци на австрийския император. Метерних възлага на Соломон Ротшилд незабелязано да продаде част от Пармското херцогство, което принадлежи на Мария-Луиза, да вложи по подходящ начин парите и така да осигури наследство на внуците. Ротшилд изпълнява задачата и от този момент съюзът Метерних — Ротшилд в действителност управлява Австрия. Оттук има само една крачка до онзи известен заем от 900 хиляди форинта и до придобиването на герб, богато украсен. В 1835 г., когато умира императорът, Метерних, изплашен, че една евентуална паника на борсата може да разклати австрийската икономика, а с това и неговото положение, се обръща отново към Соломон Ротшилд. Той заедно с парижката банка Ротшилд публично заявява: ако някой иска да хвърли на борсата ав-стрийски държавни облигации, виенската и парижката банка Ротшилд са готови да ги изкупят по най-високата дневна цена. Европейските борси се успокояват, а Ротшилд „подпомага“ Метерних при временните му затруднения. (Откъа от писмото на австрийския пълномощен министър в Париж до Метерних: „Трябва да Ви призная, господин канцлер, че изумяващо голямото влияние на банката Ротшилд веднага потисна финансовата паника, която започваше да завладява по-нервните вложители.“) Метерних и Ротшилд са заедно и в дните на революционната буря през 1848 година. (Метерних пише на Соломон Ротшилд: „Ако дяволът ме отнесе, той ще отнесе и Вас“)