Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
В книгата си за Ротшилдовци („Ротшилдовците: един семеен портрет“) Фредерик Мортън пише, че куриерската мрежа на Рогшилдовци е по-сигурна, отколкото мрежата на която и да било велика сила. Тъкмо затова често се случвало посланиците на Англия, Франция, Испания, акредитирани в различните европейски страни, да им поверяват легационната поща. Австрийската тайна полиция докладва за това на Метерних, на сърдечния приятел на Ротшилдовци, като отбелязва, че куриерите от Неапол за Париж преминават през град Пиаченца. Тук има австрийски гарнизон и затова — се съобщава в полицейския доклад, — „от куриерите могат да се поискат писмата за проверка“.
Приятелството между Метерних и Ротшилдовци не пречи на канцлера да издаде заповед за проверка — и не възпира Ротшилдовци да не излъжат канцлера. Метерних тайно нарежда на гарнизоните да приемат куриерите на Ротшилдовци като официални австрийски куриери само по отношение на писмата, подпечатани с императорския печат, а другите пратки да отварят и цензурират. В отговор на това Ротшилдовци изграждат друга мрежа, успоредна с тази. Някои от куриерите имат задачата да се оставят да ги проверяват. Те с готовност се „съгласяват“ да отворят носените писма, които, разбира се, нарочно съдържат фалшива информация и които австрийската полиция стриктно препраща за Метерних.
След всичко това няма нищо чудно, че в 1870 г. Наполеон III търси посредничеството на френския и на ангийския Ротшилд, за да узнае дали английското правителство е склонно да му окаже помощ срещу заплашващото го пруско нахлуване. Лондонският Ротшилд заедно с английския министър-председател Гладстон се явяват при кралица Виктория в Уиндзорския дворец. След тази аудиенция английското правителство решава Англия да не се намесва. Така френските Ротшилдовци знаят, че пруско-френската война от 1870 г. ще избухне, преди това да знае самият Наполеон III. И, разбира се, съответно на това определят финансовите си маневри.
След разгрома на Франция кайзер Вилхелм I, Молтке и Бисмарк разполагат главната си квартира в замъка на един от френските Рогшилдовци във Фериер. Кайзерът разглежда всички салони на замъка, парка конюшните и оранжериите. А след това казва: „Един крал не може да поддържа всичко това. На това е способен само един Ротшилд.“
Ротшилдовци присъствуват и при раждането на Британската империя. Около 1860 г. те построяват нова сграда в Лондон в съседство с двореца на херцог Уелингтън, на Пикадили 148. В този дворец на 14 ноември 1875 г., неделя, на вечеря е поканен Дизраели, министър-председателят на Англия. По време на вечерята се появява камериер, който на сребърен поднос връчва писмо на Лайънел Ротшилд, тогавашния ръководител на лондонската банка. Писмото е донесено от един агент на парижките Ротшилдовци, съдържанието му Лайънел прочита на госта си. Същността на съобщението е, че задушаващият се от дългове египетски владетел, халифът, предлага на французите притежаваните от него акции от Суецкия канал — но той не е доволен от финансовото предложение на френското правителство. Суецкият канал тогава е един от най-важните стратегически, търговски и политически пътища на света. Англичаните отдавна имат желание да сложат ръка на него, но не могат да принудят халифа да преговаря с тях. Новината на агента на парижкия Ротшилд сигнализира, че настъпва удобният момент. Според една от по-ранните записки Дизраели само попитал Лайънел Ротшилд: „Колко искат?“ Двамата стават от масата и телеграфират в Париж. Докато да им поднесат коняка след вечерята в библиотеката, отговорът на парижките Ротшилдовци пристига: халифът иска 4 милиона фунта. По тогавашния курс 44 милиона американски долара.
На другия ден се задвижва политическата машина, но не без скърцане. Тъкмо тогава парламентът е във ваканция, а има закон, който забранява на Банк ъф Ингланд да отпуска заем на британското правителство без съгласието на парламента. Независимо от това ръководителите на банката съобщават на Дизраели, че не могат веднага и наведнъж да поставят на негово разположение четири милиона фунта, без да смутят лондонската парична борса. А Дизраели знае, че всичко зависи от бързината. Той посещава първо кралица Виктория, а после свиква на заседание Министерския съвет. Само след половин час министър-председателят се появява на вратата на заседателната зала и на чакащия го в преддверието секретар казва само: „Да“.