Свръхбогатите (История на големите имущества)

Той е „абсолютният банкер“ на „абсолютния канцлер“ на Хабсбургския гнет — както казват по онова време. А такива връзки са извънредно трайни. И днес потомъкът на Метерних ежегодно изпраща по една каса рейнско вино на баронеса Ели Ротшилд в Париж, която му отговаря с каса „Шато Лафит“, съкровището на областта, владение на фамилията, в която се произвежда това прочуто в цял свят вино. Но не само виното пътува. Западните „светски хроники“ ежегодно отбелязват, че фамилиите Ротшилд и Метерних се посещават взаимно в семейните си замъци.

В 1832 г. по улиците в Рим се появява подигравателен хвърчащ лист. Текстът му гласи: „Тъкмо сега Ротшилд целуна ръката на папата, а при излизането си по най-изтънчен начин изрази задоволството си от наместника на свети Петър. Докато другите, разбира се, наведени целуват пръстите на краката на светия отец, Ротшилд хвана малкия пръст на ръката на папата, за да не се наведе прекалено много.“

Предисторията на гневния хвърчащ лист е следната: Калман, четвъртият брат Ротшилд (който по-късно приема името Карл), по това време е господар на най-голямата неаполитанска банка.

Чрез братята си той успява да склони Метерних и австрийците да освободят Неаполитанското кралство. С негови пари ерцхерцозите на областта пресушават тосканските блата, а папата модернизира чифлиците си. И става така, че папа Григорий XVI не само го приема и не само го предпазва от прекалено дълбок поклон, но окачва на гърдите на италианския Ротшилд големия кръст на ордена „Свети Георги“.

През това време в Германия смятат петия брат за ръководител на династията. Той е ходатаят на семейството: той отправя молби до европейските короновани глави за отличия и консулски назначения. Франкфуртската банка съгласува международната стратегия на династията. Амшел, синът на стария патриарх Майер, пази франкфуртската крепост Ротшилд. Няма инвестиция между Рейн и Дунав, в която той да няма пръст. Няколко стотици немски фабрики, железопътни линии и шосета се раждат в стаите на франкфуртската банка Ротшилд. В градината на тази банка много по-рано е добре дошъл гост младият прусак, който по-късно става канцлер на немската империя: Ото фон Бисмарк. В 1851 г., когато Прусия изпраща Бисмарк като представител на събранието на немската конфедерация, Амшел става ковчежник (пазител на хазната) на конфедерацията, а това (както пише Маркус Ели Раваж, елин от биографите му, в книгата си „Петимата от Франкфурт“) „означава, че в известен, смисъл той става първият финансов министър на родилата се от конфедерацията империя“.