Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Щом мирът бе възстановен и безглавата мумия бе преместена в спалнята на професоре, тъй като капитан Орм заяви, че не би могъл да разисква работата в присъствието на труп, колкото и античен да е той, ние продължихме обсъждането. Най-напред по предложение на Хигс аз съставих кратък меморандум на споразумение, което набеляза обектите на експедицията и определи еднакви дялове за нас от всякакви приходи, които могат да се получат. В случай на смъртта на един или повече от нас преживелите или преживелият щеше да вземе техния или неговия дял.
Лично аз се противопоставих на това условие, защото не желаех нито богатство, нито антики, а само спасяването на моя син. Другите изтъкнаха обаче, че както повечето хора, можеше в бъдеще да пожелая нещо, с което да живея. Ако пък не желаех, в случай на освобождението му моят син щеше сигурно да поиска. Така че накрая се съгласих.
Тогава капитан Орм много разумно запита за определяне на нашите съответни длъжности. Беше решено, че аз трябваше да бъда водачът на експедицията, Хигс — археологът, преводачът и генералният съдник поради огромните му познания, а капитан Орм — инженер и военен командир’ при клаузата, че в случай на различие в мненията несъгласният трябва лоялно да приеме решението на мнозинството.
Този странен документ бе съответно преписан точно. Подписах го и го предадох на професора, който се поколеба леко, но след като се окуражи от повторен подробен преглед на пръстена на Саба, той също подписа и отбеляза, че е страшен глупак в старанието си и побутна хартията пред масата на Орм.
— Спрете за минута — каза капитанът. — Забелязах нещо. Бих желал моят стар служител, сержант Куик, да ни придружи. Той е много полезен човек при затруднения, особено щом разбрах, че ще трябва да боравим с експлозиви, с които той много се е занимавал в инженерните войски и другаде. Ако се съгласите, аз ще го повикам и запитам, дали би искал да дойде. Предполагам, че е някъде наоколо.
Аз кимнах, съдейки от епизода с мумията и полицаите, че сержантът щеше да е полезен човек. Понеже седях до вратата, я отворих за капитана, при което изправената фигура на сержант Куик, явно облегнал се на нея, буквално падна в стаята, напомняйки ми за прекатурен оловен войник.
— Ало! — каза Орм, докато без ни най-малката промяна на израза си, последователят му се задържа и застана мирно. — Какво по дяволите правите там?
— Стоя на пост, капитане. Помислих, че полицията може да промени решението си и да се върне. Някакви заповеди, капитане?
— Да. Аз отивам в Северна централна Африка. Кога ще бъдеш готов да тръгнеш?
— Пощенският кораб за Бриндизи заминава утре вечер, капитане, ако пътувате през Египет, но ако минете през Тунис — в деветнадесет и четвърт в събота от Черинг Крос. Само че разбра, че трябва да се набавят мощни експлозиви и оръжия. Това може да отнеме известно време за резервиране и опаковка, за да се измамят митническите власти.
— Разбра ли! — каза Орм. — А как разбра, моля?
— Вратите на тези стари къщи не пасват в рамките си, капитане, а джентълменът там — и той посочи към професора — има глас като сирена. О, без обида, сър. Един ясен глас е отлично нещо, тоест ако и вратите не пасват. — И въпреки че каменното лице на сержант Куик не трепна, видях как насмешливите му сиви очи блестяха под рошавите вежди.
Всички се засмяхме, включително и Хигс.
— Значи желаеш да дойдеш? — хаза Орм. — Но, надявам се, да разбираш ясно, че това е рискована работа и може да не се върнеш?
— Спион Коп бе доста рисковано, капитане, а също така и онази работа с донгата, когато всички бяха простреляни освен вие, аз и моряка, но ние се върнахме въпреки всичко. Моля за извинение, капитане, но няма такова нещо като риск. Човек идва на този свят, когато трябва, и умира, когато трябва, а какво прави помежду, няма значение за пукната пара.
— Чуйте, чуйте — казах аз. — Ние имаме почти същия начин на мислене.
— Имало е някои с такива възгледи, сър, откакто старият Соломон е дал на дамата това. — И той посочи пръстена на Саба, който лежеше на масата. — Но, извинете ме, капитане, какво е положението с възнагражденията? Понеже не съм женен, никой не зависи от мене, ала, както знаете, имам омъжени сестри, а една войнишка пенсия си отива с войника… Не ме мислете алчен, капитане — добави той бързо, — но, нали разбирате, господа, черно на бяло в началото спестява неприятности на края. — И той посочи към споразумението.