Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Какво! — възкликна Хигс, като скочи. — Един сфинкс в Северна централна Африка! Е добре, най-после защо не? За някои от фараоните се смята, че са имали връзки с тази част на света или даже са се преселили от там. Аз мисля, че Макриизи повтаря легендата. Предполагам, че е овча глава.
— Тя ми каза също така — продължих аз, — че там имат традиция или по-скоро вярване, равно на сигурност, че ако този сфинкс или бог, който между впрочем е лъв и се нарича Хармак…
— Хармак! — отново ме прекъсна Хигс. — Това е едно от имената на сфинкса Хермахис, бог на зората.
— Ако този бог — повторих аз — би бил разрушен, народът на Фунг, чиито предци са го построили, както казват те, трябва да се придвижи от тази страна през голямата река на юг. В момента съм забравил името й, но мисля, че трябва да е приток на Нил. Аз й предложих при тези обстоятелства за най-подходящо нейният народ да се опита да разруши идола. Македа се изсмя и каза, че това е невъзможно, тъй като той е с големината на малка планина, и добави, че абати отдавна са изгубили всякакъв кураж и предприемчивост и са доволни да стоят в тяхната плодородна и обградена с планини земя, като се хранят с разкази за минало величие и се боричкат за чинове и за помпозни титли, докато денят на гибелта ги достигне. Запитах дали тя също е доволна. Отговори: „Разбира се, не!“ Но какво можеше да стори тя, за да регенерира народа си, когато бе само жена и последната от безкрайна поредица владетели.
„Избавете ме от Фунг — добави тя разгневено — и аз ще ви дам такава награда, каквато не сте сънували. Старият пещерен град хей там е пълен със съкровища, които са погребани със своите древни царе, преди да дойдем в Мур. За нас те са безполезни, тъй като нямаме с кого да търгуваме, но съм чула, че народите от външния свят обожават златото.“
„Не искам злато — отговорих аз. — Искам да спася сина си, който е затворен отвъд.“
„Тогава — каза Детето на Царе — трябва да започнете, като ни помогнете да унищожим идола на Фунг. Няма ли средства, чрез които това може да се извърши?“
„Има средства“ — отговорих аз и се опитах да й обясня свойствата на динамита и на други по-мощни експлозиви.
„Идете в собствената ви страна — възкликна тя нетърпеливо — и се завърнете с това вещество и с двама-трима, които могат да боравят с него, и аз давам клетва да им предоставя цялото богатство на Мур. Само така можеш да спечелиш моята помощ за спасяване на твоя син.“
— Е добре, и какъв бе краят? — запита капитан Орм.
— Това: те ми дадоха малко злато и експорт с камили, които бяха спуснати надолу по таен път в планините, за да се избягнат фунг. С тези хора аз прекосих пустинята до Асуан безопасно, едно пътуване от много седмици. Там ги оставих на лагер преди около шестдесет дни, като им поръчах да изчакат завръщането ми. Пристигнах в Англия тази сутрин и щом можах да установя, че сте жив и кой е адресът ви от една справочна книга, наречена „Кой е кой“, дадена ми в хотела, дойдох тук.
— Защо дойдохте при мен? Какво искате да направя аз? — запита професорът.
— Дойдох при вас, Хигс, защото зная колко много сте заинтересувани от всичко антично и защото желаех да ви дам първата възможност не само да спечелите богатство, но и да станете прочут като откривател на най-прекрасните реликви на античността, които са останали на света.
— С много добър шанс да ми бъде прерязано гърлото в добавка — изръмжа Хигс.
— Що се отнася до това, какво искам да направите — продължих аз, — искам да намерите някого, който разбира от експлозиви и би предприел работата по вдигане на идола на фунг във въздуха.
— Хубаво. Това все пак е доста лесно — каза професорът, като посочи капитан Орм с лулата си и добави: — Той е инженер по обучение, войник и много добър химик. Той също знае арабски и е бил отгледан като дете в Египет — точно човекът за работа, ако пожелае да отиде.
Размислих за миг, после, подчинявайки се на някакъв инстинкт, погледнах нагоре и запитах:
— Бихте ли го сторили, капитан Орм, ако условията могат да се уредят?
— Вчера — отговори той, като почервеня слабо — щях да ви отговоря: „Разбира се, че не“. Днес отговарям, че съм готов да обмисля работата — ако Хигс ще отиде също така и вие можете да ме осветлите по определени пунктове. Обаче ви предупреждавам, че съм само аматьор в трите професии, които професорът спомена, макар да е вярно, че имам доста опит.
— Би било грубо да запитам, капитан Орм, защо двадесет и четири часа са направили толкова голяма разлика във вашите възгледи и планове?