Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Така че това е краят на историята.
— Но — продължи той след малко — има няколко гладки неща като тази змиорка, която хванах в Нил. Едното е, че капитанът обеща и се закле да изкара тази експедиция, а ако човек трябва да умре, би трябвало да умре честно, без да наруши думата си. Второто е, което ви казах в Лондон при подписването, че той няма да умре нито минута по-рано, отколкото му е писано, и нищо няма да му се случи, освен предопределеното да стане. Следователно няма никакъв смисъл да се тревожи човек за каквото и да било и това е, в което Изтокът е далеч напред пред Запада. А сега, сър, ще отида да нагледам камилите и тези нечистокръвни еврейски момчета, които вие наричате абати, а аз — неверни крадци, защото, ако могат да пъхнат крадливите си пръсти в тенекиите с пикринови соли, като ги помислят за сладко, както ги залових вече да опитват това, може нещо да стане в Египет, да накара фараоните да се обърнат в гробовете си, а Десеттях Чуми да изглеждат детска игра.
И така, като завърши дългата си реч, Куик си отиде и след определеното време ние потеглихме за Мур.
Вторият инцидент, заслужаващ може би да се отбележи, бе едно приключение, което ни се случи подир два от четирите месеца наше пътуване. След изтощително бродене из пустинята, ако помня точно, две седмици откак кучето фараон, за което ще има скоро надълго да разказвам, бе станало притежание на Орм, достигнахме един оазис, наречен Зеу. Там бях спирал по пътя ми надолу към Египет. В този оазис, макар и с неголеми размери, притежаващ извори с прекрасна вода и горички от фурмови дървета, случи се да ни посрещнат много добре, понеже преди имах късмета да излекувам шейха му от атака на офталмия и някои от хората му от различни болести с добри резултати. Така, въпреки че изгарях да продължим, съгласих се с другите, че ще бъде разумно да приемем предложението на керванския ни водач, умен и способен мъж, но според мен нечестен абати на име Шадрах, да лагеруваме в Зеу за една седмица, за да починем и нахраним камилите ни, почти напълно изтощени от бедната растителност на пустинята.
Този Шадрах, може да допълня тук, когото другарите му по неизвестна досега за мен причина наричаха Котката, бе забележителен заради тройните белези върху лицето си. Той ме информира, че били оставени от ноктите на лъв. Най-големите неприятели на това племе в Зеу бяха лъвовете, които през определени сезони на годината, предполагам, при недостатъчна храна, слизаха по склоновете на редицата хълмове, простиращи се на изток и запад на разстояние около петдесет мили северно от оазиса. Като пресичаха пустинята, те убиваха много от овцете, камилите и другите говеда на Зеу, а често и хора от племето, които можеха да срещнат. И понеже тези бедни зеу фактически не притежаваха огнестрелни оръжия, бяха безпомощни пред зверовете, ставащи все по-дръзки. Наистина единственото им средство бе да обграждат с краал от каменни стени животните си през нощта и да се крият в колибите си, които те рядко напускаха между залез и изгрев, освен за да подхранят огньовете, които палеха да подплашат кръвожадните животни, бродещи из градчето.
Макар че сезонът на лъвовете да бе сега в пълен разгар, случи се така, че през първите пет дни на престоя ни в Зеу не видяхме нито една от тези големи котки. Все пак в тъмнината ние ги чувахме да реват далеко. На шестата нощ обаче бяхме разбудени от вопли, които идваха от селото на около миля от нас. Когато отидохме призори да видим какво се е случило, бяхме посрещнати от тъжна процесия, излизаща от стените. Начело вървеше посивелият стар главатар, последван от известен брой пищящи жени, които във възбуждението си, или може би в знак на траур, бяха пропуснали да извършат утринния си тоалет, и от четирима мъже, които носеха нещо ужасно върху врата от преплетени върбови клони.