Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
После той извади пръстена от джоба си и изследва печата и камъка през силната лупа.
— Изглежда редовно — каза той. — Въпреки че съм бил мамен някога, вече не допускам много грешки. Какво ще кажете, Адамс? Трябва да го върнете, нали? Свещено поръчение! Само ви е заето! Е добре, вземете го непременно. Аз не желая това. Добре, работата е рискована и ако някой друг ми я бе предложил, бих му казал да отиде до… Мур. Но Адамс, момчето ми, вие спасихте някога живота ми и никога не пратихте сметка, защото бях затруднен, и аз не съм забравил това. Освен туй работите са твърде напечени за мен тук поради известен диспут, за който, предполагам, не сте чули в Централна Африка. Мисля, че ще дойда. Какво ще кажеш, ти, Оливър?
— О! — каза капитан Орм, като се събуди от унеса. — Ако вие сте доволен, и аз съм съгласен. За мен няма значение къде ще отида.
Глава II
Съветът на сержант Куик
В този миг страшна тупурдия се чу отвън. Входната врата се трясна, един файтон отлетя бясно, полицейска свирка пропищя, тежки стъпки прозвучаха и после се чу подканата „В името на краля“, отговорено с „Да, и на кралицата, и на останалата кралска фамилия, а, ако желаете, получете това вие, тъпи, плоскокраки, шишкав полицай!“ Последва неописуема бъркотия, като че тежки мъже и предмети се търкаляха надолу по стълбата с викове на страх и възмущение.
— Какво по дяволите е това? — запита Хигс.
— Гласът беше като този на Самюел, искам да кажа сержант Куик — отговори капитан Орм с явно безпокойство. — Какво ли е могъл да нареди. О, зная, това е във връзка с онази ужасна мумия, която вие развихте днес следобед и го накарахте да я докара след вечеря.
Точно тогава вратата рязко се отвори и висока войнишка фигура замарширува вътре, като носеше в ръцете си един труп, обвит в платно, който положи върху масата между чашите с вино.
— Съжалявам, капитане — каза той, като се обърна към Орм, — но изгубих главата на покойника. Мисля, че е в началото на стълбите, заедно с полицая. Нямах с какво да се защитавам, сър, срещу техните неоправдани атаки, така, че взех тялото на нож и атакувах, като го мислех много яко, но, съжалявам, вратът на мъртвеца се счупи и главата му сега е под арест.
Докато сержант Куик завърши обяснението си, вратата отново се отвори и през нея се появиха двама много разтревожени и раздърпани полицаи, като единият от тях държеше колкото можеше по-далеч от тялото си посивялата глава на една мумия за дългата коса, която все още се крепеше на черепа.
— Какво искате да кажете с това нахлуване в моя дом по такъв начин? Къде е вашето разрешение за обиск? — запита възмутения Хигс със своя писклив глас.
— Ето! — отговори първият полицай, като посочи обвитото в платно тяло върху масата.
— И ето! — добави вторият, като издигна ужасяващата глава. — Като длъжностни лица искаме обяснение от този човек за тайното пренасяне на един труп през откритите улици, при което той ни нападна със същия, за което нападение, до разследване на трупа, аз ще го арестувам. Сега, господине — обърна се той към сержант Куик, — ще дойдете ли кротко и вие, или ще трябва да ви отведем насила?
Сержантът, който изглеждаше неспособен да говори от гняв, се нахвърли към обвития предмет върху масата с явното намерение още веднъж да го използва като нападателно оръжие и полицаите извадиха палките си.
— Стойте! — извика Орм, като се вмъкна между противниците. — Луди ли сте? Знаете ли, че тази жена е умряла преди четири хиляди години?
— О, боже! — каза полицаят, който държеше главата, и се обърна към колегата си. — Това трябва да е една от онези ужасни мумии, които изкопават в Британския музей. Изглежда много антична и благовонна, нали? — И той помириса главата, а после я положи върху масата.
Последваха обяснения и след като нараненото достойнство на двамата полицейски служители бе уталожено с няколко чаши портвайн и бе направен списък от имената на всички участвували, включително и мумията, те се оттеглиха.
— Приемете моя съвет, фантета — чух възмутеният сержант да хока зад вратата, — и не вярвайте, че нещата са винаги, каквито изглеждат. Един човек не е непременно пиян, ако се люшка и падне на улицата. Той може да е луд или гладен, или епилептик, а един труп не винаги е труп, само защото е мъртъв и студен, и вкочанен. Хора, ами че, както видяхте, това може да е мумия, което е съвсем друго нещо. Ако бих сложил тази ваша синя униформа, щеше ли това да ме направи полицай? Небеса! Надявам се, че не заради армията, на която още принадлежа, понеже съм в запас. На вас, фантета, е необходимо да изучавате човешката природа и да развивате наблюдателността си, което ще ви покаже каква е разликата между прясно положен труп и една мумия, а още и много други неща. Сега си сложете моите думи на сърце и вие двамата ще се издигнете до главни инспектори, вместо да прибирате ежедневно „пияни“, докато излезете в пенсия. Лека нощ.