Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Скоро научихме какво бе станало. Изглежда, че два или три гладни лъва бяха проникнали през покрива от палмови листа на колибата на една от шейховите жени — тази, чиито останки бяха положени върху носилката. Освен че бяха я убили, те отвлекли и сина му. И сега той идваше да умолява нас, белите хора, които имаха пушки, да отмъстят на лъвовете, които, щом веднъж са вкусили човешко, щяха да унищожат още негови хора. Чрез преводач, знаещ арабски, защото даже Хигс не можеше да разбере особения диалект на зеу, той обясни с възбудени и несвързани думи, че зверовете дебнат горе между пясъчните хълмове не много далече, където дебели тръстики растяха около малко изворче. Бихме ли отишли да ги убием и да спечелим благословията на зеу?
Аз не казах нищо по простата причина, че ни предстояха толкова големи задачи, а и не желаех никой от нас да отиде срещу настървените лъвове, въпреки че винаги обичах спорта. Има моменти, когато се ловува и когато не се ловува. Струваше ми се, че освен за целите на изхранване, това наше пътуване спадаше към втория вид. Обаче, както и очаквах, Оливър Орм буквално подскочи при предложението. Така стори и Хигс, който напоследък тренираше с една карабина и започна да си въобразява, че е добър стрелец. Той възкликна високо, че нищо няма да му направи по-голямо удоволствие, особено пък като е сигурен, че лъвовете са всъщност страхливи и прехвалени зверове. От този миг предчувствувах нещастието. Все пак казах, че и аз ще отида, едно, че не бях гръмвал на лъв от дълго време и имах да разчиствам сметки с тези зверове, които, ако си спомняте, едва не ме убиха в планината на Мур, и друго — понеже смятах, че бих могъл да бъда полезен като познавач на пустинята, а също така и на племето зеу, по-добре от професора и от Орм.
И така взехме карабините, патрони, към които, като премислихме, прибавихме и две големи бутилки с вода, и направихме обилна закуска. Докато се подготвяхме да тръгнем, Шадрах, водачът на камиларите абати, същият с белязаното лице, наречен Котката, дойде при мен и ме запита накъде отиваме. Отговорих му, а той каза:
— Какво общо имате с тези диваци и с техните неприятности, господарю? Няма значение, ако няколко от тях бъдат убити. Пък щом желаете да стреляте по лъвове, има много такива в страната, към която пътувате. Имайте предвид, че лъвът е фетишът на фунг и следователно никога не го убиват. Но пустинята около Зеу е опасна и може да ви се случи нещастие.
— Тогава ни придружете — намеси се професорът, между когото и Шадрах нямаше никакви симпатии, — защото с вас, разбира се, би трябвало да сме в пълна безопасност.
— Не е тъй — отговори той. — Аз и моите хора се отморяваме. Само луди хора биха отишли да ловуват безполезно на диви зверове, когато биха могли да почиват. Не сме ли получили и така предостатъчно от пустинята, та търсим и нейните опасности? Ако знаехте всичко за лъвовете, както и аз, бихте ги оставили на мира.
— От пустинята ние също сме получили достатъчно, но от ловуването — твърде малко — забеляза капитанът, който говореше добре арабски. — Лежете в леглата си. Ние отиваме да убием зверовете, които измъчват бедните хора, дето ни посрещнаха толкова любезно.
— Да бъде така — каза Шадрах с усмивка, която ми се стори доста злобна. — Един лъв направи това — показа той ужасния троен белег на лицето си. — Дано богът на Израел да ви предпази от лъвовете. Запомнете, господари, че вече камилите са освежени, така че тръгваме вдругиден, ако времето се задържи, иначе, щом вятърът духне върху отсрещните пясъчни хълмове, никой човек не може да живее между тях. — И той вдигна ръката си, разгледа внимателно небето под сянката й и после изръмжа, обърна се и изчезна зад една колиба.
През цялото време сержант Куик бе зает наблизо да мие тенекиените съдове за закуска, на пръв поглед неосъзнаващ какво става наоколо. Орм го повика, той приближи и застана мирно. Спомням си, че помислих колко странно изглеждаше той в тази обстановка — високата му кокалеста фигура, облечена в полувоенни дрехи, вдървеното му лице, гладко избръснато, сребристосивата му коса старателно разделена на две и слепена към главата с помада или нещо подобно по стария обичай на редниците, а сивите му стоманено-пронизителни очи оглеждащи всичко наоколо.
— Идваш ли с нас, сержанте? — запита Орм.
— Не, ако не ми заповядате, капитане. Обичам ловуването достатъчно, но при отсъствието на тримата ви някой трябва да пази складовете и транспорта, така че мисля кучето фараон и аз по-добре да останем.
— Може би си прав, сержанте, само че вържи фараон, или той ще ме последва. Е добре, какво искаш да кажеш? Изплюй камъчето.