Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Хенри Райдър Хагард
Пръстенът на Савската царица
Глава I
Пристигането на пръстена
Всеки е чел монографията (мисля, че тази е точната дума) на моя мил приятел, професор Хигс (Птоломей Хигс е цялото му име), която описва платото на Мур в Северна централна Африка и древния подземен град, обграден от планините, както и странното племе от абисински евреи или по-скоро техните смесени потомци, обитавали или обитаващи това плато. Съветвам всеки да го стори внимателно; макар че хората, разучаващи подобни творби, са обикновено подбрани, тези, които ще се заинтересуват от такава учена и заядлива личност, са наистина твърде много. За да не объркам работата, по-добре е да изясня веднага какво искам да кажа.
Съперниците и неприятелите на професор Хигс, каквито изглежда е придобил много, било поради блясъка на постиженията си или поради резките му и прями методи на спорене, са се вдигнали или по-точно са седнали и са го обявили за личност, която пресилва истината. Вярно, едва тази сутрин един от тях запита в писмо до пресата, намеквайки за някакъв пътешественик-авантюрист, който, както разбрах, изнасял лекции в Британската асоциация преди няколко години, дали професор Хигс всъщност не е прекосил пустинята до Мур, яздейки не върху камила, както той претендираше, а върху земна костенурка с огромни размери.
Намекът в това послание разгневи извънредно много професор Хигс, който, както намекнах вече, не е кротък по характер. И нищо чудно незабавно да отмъсти на клеветника, като го наложи с камшик от хипопотамова кожа, наричан от египтяните „курбаш“. За да предотвратя публичен скандал обаче, аз си позволих да телефонирам на този джентълмен, който, колкото храбър и зъл да бе в печата, е физически дребен и — бих казал — с боязлив характер, да се маха незабавно. Съдейки по внезапността, с която завърши разговора ни, предполагам, че съветът е бил приет. Във всеки случай се надявам на благоприятен изход и като допълнителна предпазна мярка се свързах с адвокатите на моя справедливо възмутен приятел.
Читателят сега вероятно ще разбере, че пиша тази книга не за да представя себе си или други пред обществеността или да спечеля пари, от каквито понастоящем нямам нужда, или с каквато и да било друга цел, освен да изложа голата истина. Действително толкова много слухове се носят относно това, къде сме били и какво ни се е случило, че това стана почти необходимо. Щом като оставих настрана тази жестока статия, пълна с подигравки и намеци, за която споменах, да, точно тази сутрин, преди закуска, това убеждение ме обхвана толкова силно, че телеграфирах на Оливър, капитан Оливър Орм, героят на тази история, ако тя въобще има определен герой, който понастоящем е зает изглежда с извънредно приятно пътуване около света, за да искам съгласието му. Преди десет минути пристигна отговорът му от Токио. Ето го:
„Прави каквото желаеш и намираш за нужно, обаче, моля, измени всички имена и прочее, понеже възнамерявам да се върна в Америка и се страхувам от репортери. Япония е прекрасно място“. Следват няколко частни работи, които не е необходимо да включа. Оливър е винаги екстравагантен, когато се отнася до телеграми.
Предполагам, че преди да се впусна в този разказ, заради читателя ще трябва да дам някакво конкретно описание на себе си.
Името ми е Ричард Адамс и съм син на фермер от Къмбърлънд, оженил се за девойка от Уелс. Следователно имам келтска кръв в жилите си, което може би обяснява влечението ми към пътувания и други неща. Сега съм стар и близо до края си, предполагам. Във всеки случай бях шестдесет и пет годишен на последния си рожден ден. Такъв е видът ми, както го наблюдавам в огледалото пред мен: висок, слаб (не тежа повече от седемдесет килограма — пустинята отне всякаква излишна плът, защото орисията ми бе да странствувам като Фалстаф по пусти земи, но при горещ климат); очите ми са кафяви, лицето дълго и със заострена бяла брада, която приляга на бялата коса.
Истината ме принуждава да добавя, че общият ми вид, както огледалото не може да лъже, ми напомня за доста позастарял козел. Ще кажа, че туземците, между които съм престоявал, и особено хората на халифа, когато бях пленник там, често са ме наричали Белия Козел.
Нека това бъде достатъчно за моята твърде обикновена външност. Що се отнася до дейността ми, аз съм лекар от старата школа. Помислете само! Когато бях студент в Барт, лекуване с антисептици бе доста голяма новост и се прилагаше рядко, с помощта на някаква машина на колела, от която дезинфектиращи средства се пулверизираха с помпа, както се пръска днес в оранжериите.
Преуспявах над средното ниво като студент и млад лекар. Но в живота на всеки човек се случват неща, които, въпреки всякакви оправдания за тях, не биха изглеждали особено добре, предадени с прости думи (ничия дейност от гледна точка на обичая и фарисейщината не би издържала прости напечатани думи). Освен това нещо в кръвта ми ме направи свой слуга. Накъсо, като нямах никакви здрави връзки в родината и желаейки да видя света, странствувах по него дълги години, като припечелвах из пътя. В моята практика това не бе трудна работа, защото бях винаги специалист в занаята си.