Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Не грубо, но неловко — отговори той, като почервеня отново, този път повече. — Все пак, тъй като е най-добре да бъда откровен, ще ви кажа, вчера вярвах в себе си да съм наследник на много голямо богатство от един чичо, чиято фатална болест ме върна от Южна Америка, преди да възнамерявах да си дойда, и за чийто наследник бях отгледан. Днес научих за пръв път, че той се е оженил тайно миналата година за една жена много по-долу от него по ранг и е оставил дете, което, разбира се, ще вземе цялата му собственост, тъй като умря без завещание. Но това не е всичко. Вчера вярвах, че съм сгоден, но днес съм осветлен и по този въпрос. Дамата — допълни той с известна горчивина, — която желаеше да се омъжи за наследника на Антони Орм, не желае повече да стори това за Оливър Орм с общи притежания по-малко от десет хиляди фунта. И, както разбрах, тя има предвид по-добър брак. Решението й наистина опрости нещата — каза той, като стана и отиде до другия край на стаята.
— Потресаваща история — прошепна Хигс. — Отнесли са се отвратително с него. — И той продължи да изразява мнението си за въпросната дама, за нейните роднини и за покойния корабопритежател Антони Орм с такива изрази, че ако се напечатеха, цялата история щеше да стане подходяща за семеен прочит. Откровеността на професор Хигс е добре позната в археологическите кръгове, така че не е необходимо да давам подробности.
— Това, което не мога да разбера точно, Адамс — добави той високо, когато видя, че Орм отново се завърна, — и което, мисля, и двамата бихме желали да знаем, е вашата точна цел за тези предложения.
— Страхувам се, че лошо съм се изразил. Мисля, аз ви разясних, че аз имам само едно намерение — да спася моя син, ако е още жив, както вярвам. Хигс, постави се на моето положение. Представи си, че нямаш нищо и никого, за които да се грижиш, освен единствено за едно дете и че това дете ти е откраднато от диваци. Представи си, че след многогодишно търсене си чул самия му глас и си видял лицето му, вече възмъжало, но все същото, това, за което си мечтал и желал от години; това, за което би дал хиляди живота, ако би имал време да размислиш. И след туй напорът на ревящата фанатизирана тълпа, провалът на куража, на любовта, на всичко, що е благородно, под натиска на първичния инстинкт, който има само един девиз „Спаси живота си“. Накрая, представи си този страхливец спасен, живеещ на няколко мили от сина си, който бе изоставил, и все пак напълно неспособен да го спаси или даже да се свърже с него заради малодушието на тези, при които се бе приютил.
— Добре! — изръмжа Хигс. — Представих си цялата тази високопоучителна история. Какво от това? Ако искате да кажете, че вие сте за упрекване, не съм съгласен с вас. Не бихте помогнали на сина си, ако оставехте да ви прережат гърлото, а вероятно и неговото.
— Не зная — отговорих аз. — Размишлявах по това толкова дълго, че ми се струва да съм се опозорил. И така, появи се възможност и аз я приех. Тази дама, Валда Нагаста или Македа, която, мисля, също е размишлявала за положението, ми Направи предложение — предполагам без знанието или съгласието на нейния Съвет. „Помогнете ми — каза тя — и аз ще ви помогна. Спасете моя народ и аз ще се опитам да спася вашия син. Мога да заплатя за вашите услуги и за тези на когото и да бихте довели с вас.“ Отговорих, че това е безнадеждно, тъй като никой не би повярвал тази история. Тогава тя извади от пръста си престолния пръстен или държавния печат, който сложихте в джоба си, Хигс, и каза: „Моите майки са носили това от дните на Македа, Савската царица. Ако има учени хора из вашия народ, те ще прочетат нейното име върху него и ще знаят, че не говоря лъжи. Вземете го като залог и вземете също достатъчно от нашето злато, за да купите веществата, за които говорите и които крият огньове, можещи да изхвърлят планини към небето, и услугите на опитни и доверени хора, господари на това вещество; само двама или трима, защото повече не биха могли да се транспортират през пустинята, и елате обратно да спасите сина си и мен.“ Това е цялата история, Хигс. Ще приемете ли задачата, или да се опитам другаде? Трябва да решите, защото нямам време за губене, ако искам да стигна Мур отново преди дъждовете.
— Имате ли от това злато, за което говорихте, със себе си? — запита професорът.
Измъкнах кожена торбичка от джоба на палтото си и изсипах няколко монети върху масата. Той ги изследва внимателно.
— Пръстенови пари — каза той скоро. — Биха могли да са англосаксонски, а и всякакви. Датирането е абсолютно несигурно, обаче според изгледа бих казал, че са слабо сплавени със сребро. Да, ето парче, което е окислено — то е без съмнение старо.