Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Много правилно. Какво желаете, сержанте? — запита Орм.
— Нищо извън заплатата ми, ако не получим нищо, капитане. Но ако получим нещичко, пет процента ще бъдат ли твърде много?
— Би могло и десет — предложих аз. — Сержант Куик има живот за губене, както и ние останалите.
— Покорно благодаря, сър — отговори той. — Но по мое мнение това би било твърде много. Пет процента бе, което предложих.
Така и бе записано, че сержант Самуел Куик трябваше да получи пет процента от общите печалби, ако има такива, при условие, че се държеше добре и се покоряваше на заповеди. Тогава той също подписа споразумението и получи чаша уиски и сода — да я изпие за свое здраве.
— Сега, господа — рече той, като отказа стола, който Хигс му предложи, явно защото от дългата практика предпочиташе своята вдървена войнишка стойка до стената, — като скромен петпроцентов редник в тази много приключенска компания бих поискал разрешение да кажа една дума.
Търпението му бе дадено съответно и сержантът пожела да запита каква бе тежестта на скалата, която се искаше да се отстрани. Казах му, че не зная, тъй като никога не бях виждал идола на Фунг, но че разбрах да е вероятно голям, колкото катедралата на Свети Павел.
— Което, ако камъкът е солиден, че бъде трудно за помръдване — забеляза сержантът. — Динамитът би могъл да го направи, но той е твърде обемист за пренасяне на камили през пустинята при такова количество. Капитане, какво ще кажете за този пикрат? Вие си спомняте тези нови бомби в бурската война, които пръснаха до вечността много от нас и изтровиха останалите?
— Да — отговори Орм, — спомням си. Но сега имат помощни вещества: азоимиди, мисля, че ги наричат — страшни нови компаунди на азота. Ще запитаме утре, сержанте.
— Да, капитане — отвърна той. — Но въпросът е кой да плати? Не можеш да купиш адски пламък в големи количества за нищо. Изчислявам, че за покупката на експлозивите и, да кажем, на петдесет военни карабини с амуницията и всички други необходимости, без да включваме камилите, обзавеждането на тази експедиция не може да възлезе по-малко от хиляда и петстотин фунта.
— Мисля, че имам такова количество в злато — отговорих аз. — Моята господарка на Абати ми даде, доколкото можех да го пренеса без затруднение.
— Ако не — намеси се Орм, — въпреки че съм беден човек сега, бих могъл да набавя незабавно петстотин фунта. Така че не се безпокойте за парите. Въпросът е: съгласни ли сме всички да предприемем тази експедиция и да я доведем да край, каквото и да стане?
Ние отговорихме, че сме.
— Тогава има ли някой да каже нещо още?
— Да — отговорих аз. — Забравих да ви обърна внимание, че ако въобще достигнем до Мур, никой от нас не трябва да се влюбва във Валда Нагаста. Тя е нещо като свещена личност, която може да се омъжи само в своята фамилия, а ако го сторим, ще означава, че гърлата ни ще бъдат прерязани.
— Чуваш ли, Оливър? — каза професорът. — Предполагам, че предупреждението на доктора се отнася за теб, тъй като ние, останалите, сме вече доста остарели за такава работа.
— Наистина — отвърна капитанът. И отново се изчерви по неговия маниер. — Е добре, да ви кажа истината. Аз се чувствувам също неспособен за това и, колкото се отнася до мен, не мисля, че трябва да взимаме под внимание прелестите на черната дама.
— Не се хвалете, капитане. Моля, не се хвалете — каза сержант Куик с глух шепот. — Жените са точно единственото нещо, за което никога не може човек да е сигурен. Днес тя е отрова, а утре мед — бог и климатът само знаят защо. Моля да не се хвалите, или можем да доживеем да ви видим да пълзите след тази на колене с господина с очилата отзад и Самюел Куик, който мрази целия им род, да завършва кортежа. Изкушавайте провидението, капитане, но не изкушавайте жена, за да не се обърне и да ви изкуши тя.
— Ще бъдеш ли така добър да спреш да говориш глупости и да повикаш файтон — каза капитан Орм студено. Обаче Хигс започна да се смее по неговия груб начин и като си спомних външността на Розовата Пъпка, когато си повдигна церемониалния воал, и нежната сериозност на гласа й, аз се замислих. „Черна дама“ наистина! Чудих се какво ще си помисли този млад джентълмен, ако някога доживее да спре погледа си на нейното мило и красиво лице?
Струваше ми се, че сержант Куик не беше толкова глупав, колкото господарят му предпочиташе да смята. Несъмнено капитан Орм бе във всяко отношение квалифициран партньор в нашето предприятие. Все пак бих желал да беше по-стар или дамата, за която доскоро бе сгоден, да не бе избрала точно този момент да развали годежа. При подготовката на трудни или опасни комбинации опитът показва, че винаги е добре, когато се елиминира възможността за любовна връзка, особено в Изтока.