Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— А къде е той сега? — запита Хигс, като че се страхуваше от отговора.
— Той е или беше любимият роб в един варварски, полуграмотен народ, наречен Фунг, който живее в далечната вътрешност на Северна централна Африка. След падането на халифата аз го последвах там. Това ми отне няколко години. Няколко бедуини организираха експедиция да търгуват с тези Фунг и аз се присъединих към тях. През една нощ ние лагерувахме в подножието на някаква долина отвъд голямата стена, която обгражда свещеното място с техния идол. Аз яхах нагоре до тази стена и през отворените порти чух някой да пее на английски с красив теноров глас. Това, което той изпя, бе един химн, който бях предал на сина си. Той започва: „Остани с мен, бързо пада навечерието“. Веднага познах гласа. Слязох от коня и се вмъкнах през портите. Скоро стигнах до едно открито място, където един младеж седеше върху нещо като скамейка и пееше. От двете ми страни имаше лампи, а пред него — голяма група слушатели. Видях лицето му и въпреки тюрбана, който носеше.
Някаква лудост ме обзе и извиках силно: „Родерик, Родерик!“ и той скокна, като се взираше диво около себе си. Публиката също се вдигна и един от тях ме видя да се крия в сянката. Те се хвърлиха към мен с гневен рев, защото бях осквернил тяхното светилище. За да спася живота си, аз избягах обратно през портите. Да, след всичките тези години на търсене аз все пак останах жив, вместо да умра, и въпреки че бях ранен с копие и камъни, успях да достигна и скоча на коня си. После, като се насочих настрана от лагера ни, галопирах на някъде, за да спася мизерния си живот от тези диваци. Толкова силно е втъкан инстинктът за самосъхранение в нас. От далече аз погледнах назад и видях в светлината на запалените палатки, че Фунг атакуваха арабите, с които бях пътувал. Предполагам, защото са ги помислили за съучастници в светотатството. По-късно чух, че са избили всички до един, бедните хора, но аз избягах, който бях довел неволно тяхната гибел.
Продължих да галопирам нагоре по един стръмен път. Спомням си, че чувах да реват лъвове около мен в тъмнината. Спомням си, че един от тях скочи върху моя кон и бедното животно изцвили. После не си спомням нищо, докато не се намерих — предполагам, че е било около седмица по-късно — да лежа на верандата на хубава къща и красиви жени с абисински лица да се грижат за мен.
— Звучи като да е едно от загубените племена на Израел — забеляза Хигс саркастично, като пафкаше голямата си лула от морска пяна.
— Да, нещо от този род. Подробностите ще ви предам по-късно. Главните факти са, че тези хора, които бяха ме прибрали, се наричаха абати, живеят в един град, наречен Мур, и претендират да са потомци на едно племе от абисински евреи, изгонени и преселили се в това място четири или пет столетия по-рано. Накратко те изглеждат като евреи, упражняват западната форма на еврейската религия, цивилизовани са и умни по свой начин, но в последната фаза на деградация поради женене помежду си. Това са около девет хиляди души от общата им бойна сила, въпреки че преди три или четири поколения са имали двадесет хиляди, и живеят в ежечасен ужас за изтребление от околните Фунг, които имат традиционна омраза към тях, като към владетели на прекрасната твърдина, принадлежала някога на техните предци.
— Гибралтар и Испания още веднъж — предположи Орм.
— Да, с тази разлика, че положението е обратното. Абатите на този централноафрикански Гибралтар се разлагат, а фунг, които съответствуват на испанците, са жизнени и се увеличават.
— И така, какво стана? — запита професорът.
— Нищо особено. Успях да убедя тези абати да организират експедиция за спасяване на моя син, но те ми се изсмяха. Постепенно открих, че имаше само един човек между тях, който въобще струваше нещо, и това се оказа техният наследствен владетел, който носеше импозантните титли Валда Нагаста или Дете на Царе и Такла Варда или Розова Пъпка, много красива и темпераментна млада жена, чието лично име е Македа…
— Едно от имената на първите Савски царици — измърмори Хигс. — Другото е Белчис.
— Под претекста да я обслужа медицински — продължих аз, — понеже другояче техният мизерен етикет едва ли би ми позволил достъп до една толкова издигната особа, аз обсъдих нещата с нея. Тя ми съобщи, че идолът на Фунг бе изработен като огромен сфинкс или така аз го схванах от нейното описание, защото никога не съм го виждал.