Пръстенът на Савската царица

— О, не зная — отговори той. — Никога не съм имал влечение към лъжички, сребърни или други. Когато загубих тази, аз не плаках и сега, когато я намерих отново, няма да пея. Във всеки случай отивам с вас и вие не можете да ме възпрепятствувате според споразумението. Само че, когато имам сега толкова много за оставяне, предполагам, че ще трябва да направя най-напред завещание и да го пратя по пощата у дома, което е неприятно.

Точно тогава професорът влезе, последван от крадлив арабски търговец, с когото се мъчеше да се споразумее за някакъв античен предмет. Когато търговецът бе изхвърлен, положението бе разяснено на Хигс. Каквито и да бяха недостатъците му при дребни неща, той не бе егоист при едри и затова каза, че се съгласява с мен: при дадените обстоятелства, за собствен негов интерес Орм би трябвало да напусне.

— Можеш да си спестиш труда, стари приятелю — отговори капитанът, — по тази причина, ако не по друга. — И той му подхвърли едно писмо през масата, което видя после.

Накратко, то бе от младата дама, с която бил сгоден преди и която го отхвърлила, щом загубил богатството си. Сега тя изглежда отново бе изменила мнението си и макар да не споменаваше за това, може би е нескромно да се предполага, че точно новината за смъртта на това неудобно дете имаше връзка с нейното решение.

— Отговори ли на това? — запита Хигс.

— Не — каза Орм и стисна зъби. — Не отговорих и няма да отговоря било писмено или устно. Възнамерявам да тръгна утре за Мур и да пътувам толкова надалеч по този път, колкото е угодно на съдбата. А сега ще отида да разгледам онези скални скулптори при водоскока.

— Е добре, това е свършено — каза Хигс, след като той излезе. — И що се отнася до мен, аз съм радостен, понеже някак си смятам, че той ще ни бъде полезен сред тези Фунг. Също така, че ако си бе отишъл, предполагам, че и сержантът ще си отиде, а какво ще правим ние без Куик, бих желал да зная?

По-късно аз разговарях със споменатия Куик по същата работа, като му повторих моето мнение. Сержантът ме изслуша с почитта, която винаги бе така любезен да показва спрямо мене.

— Моля за извинение, сър — каза той, когато свърших, — но смятам, че сте и прав, и крив. Всяко нещо има два края, нали? Казвате, че ще бъде отвратително за капитана да се остави да го убият, щом сега има толкова много пари, за да живее, когато животът е толкова малоценен, а парите са скъпи, редки и трудно се намират. Ние не се възхищаваме на царете, а на короните им, не на милионерите, а на милионите им. Обаче в края на краищата милионерите не вземат милионите със себе си, защото провидението като природата мрази прахосването, знае, че ако това стане, те ще се стопят. Така един мъртвец дава хляб другиму, както казва пословицата, или може би трябваше да кажа сладкиш за такива случаи. Все пак изобщо, сър, признавам, че сте прав относно прахосването на щастието. Обаче сега идва другият край. Познавам тази млада дама, за която капитанът бе сгоден. Това не би станало, ако той бе послушал моя съвет: от всички студенокръвни малки змии, които някога съм виждал, тя е най-змийската, макар да признавам, че е красива. Соломон е казал набързо, че не е откривал честна жена, но ако бе срещнал уважаемата мис — ех, няма значение името й, той би го казал бавно и би продължил да го повтаря. Сега никой не би трябвало да приеме обратно слуга, който е заявил, че ще напуска, а после — че съжалява, защото, ако го стори, съжалението скоро ще мине у другата страна. А толкова по-малко би трябвало да вземе обратно годеница и по-добре е да се удави — аз опитах веднъж и зная.