Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Но трябваше да минат четири години преди да види отново Люсиен. Леля Ана се върна след месец от Лондон, тя беше развалила годежа си с графа и съвсем скоро след това се омъжи за съседа им полковник Хънингтън. Малкото тържество в тесен кръг се състоя в същата черква, в която Клара седеше сега. Тя не разбра какво беше накарало леля Ана да постъпи така, беше доловила само отчаянието, потиснало дома на нейните родители през последвалите няколко месеца, когато леля Ана замина с полковника, за да последват армията. Баща й беше много угрижен, а майка й все се тревожеше за него. От своя страна Клара копнееше за Люсиен, очакваше поне няколко думи от него, може би писмо, поне нещо. Но не получи нищо и когато годините отминаха, стигна до заключението, че онова лято той изглежда само си беше прекарал времето с нея и е забравил не само дадените обещания, но и нея. С възрастта споменът за него избледня, още повече, че многобройните обожатели я ласкаеха с вниманието си. Андрю Блейксли беше най-пламенният й поклонник и даваше ясно да се разбере, че иска един ден да я направи своя съпруга. Клара всъщност много го харесваше, но й беше трудно да вижда в този приятел от детството нещо повече от брат.
На седемнайсетия рожден ден на Клара Люсиен се появи без предупреждение в Сейнт Дженивиъв, изглеждаше много по-голям и по-зрял от своите двайсет години. Висок, мускулест и силно загорял, виконт Калън беше вече мъж и то толкова привлекателен, че когато го видя от прегръдката на Андрю Блейксли, който тъкмо я целуваше за рождения ден, Клара усети как сърцето й спира. Смаяна и изненадана, не знаеше как да реагира и не можа да отиде при него и да го поздрави. Вместо това отмести поглед, сякаш изобщо го нямаше и тъй като беше ужасно смутена от внезапната му поява, почна да се смее и да флиртува с Андрю, държа се толкова глупаво, че всеки път, щом си спомнеше, направо простенваше. Когато баща й най-сетне я накара да поздрави Люсиен, направи го толкова ужасно глупаво и нервно, че той я изгледа смаян. После той я помоли за следващия танц. Тя беше забравила, че вече го е обещала, но Андрю се появи тутакси до нея и поиска танца. Мина повече от час преди Люсиен отново да говори с нея и да я помоли да го придружи в градината. Вече имаше разрешението на нейния баща.
Той седна до нея на пейката до потока, хвана й ръката и я заговори толкова пламенно и сериозно, че тя се запита дали не е по-нервен от нея.
— Клара, нямам истинско извинение задето през цялото това време не ти писах, но те моля да ми повярваш, че често си мислех за теб и исках да го направя. След като леля ти развали годежа, Роби не беше добре и ние тръгнахме да пътуваме, но този път в толкова далечни страни, че едва успяхме да се върнем.
— Много далечни? — повтори тя, без да разбира.
— Да, далеч от Англия, трябваше да кажа, или толкова далече, колкото можеше да стигне Роби. — Той се усмихна смутено. — Започнахме от Италия и стигнахме до Андите, докато успях най-сетне да го убедя да ме върне в Англия, за да мога да следвам.
— Андите ли?
— Да. Той стисна ръцете й и тя усети мазолите по пръстите му. — Беше дълго пътуване. Някой ден с удоволствие ще ти разкажа за него. Върнахме се едва преди месец в Лондон, а после възникнаха някои проблеми, когато пожелах да се запиша в Оксфорд, защото съм минал с година възрастта за първи семестър.
— Тебе те нямаше — прошепна Клара, поклати глава и се почувства ужасно глупава, притеснена и неспособна да направи онова, което с удоволствие би сторила. — През цялото време си мислех… Реших, че ти само…
— Моля те, Клара, повярвай ми, исках да ти пиша и да ти обясня какво се е случило, но бях така погълнат от грижите за Роби. Той дълго време беше много зле, а когато по-късно вече имах време да ти пиша, бях толкова далеч, че не знаех дали изобщо ще получиш писмото.
Клара го гледаше смутено. Какво й казваше този привлекателен, объркващ мъж? Че означава нещо за него? Че е мислил сериозно всичко, което й беше казал преди четири години? Че иска да се ожени за нея?
— Милорд — подхвана тя с треперещ глас, защото искаше да е учтива с него, а след четирите години гледаше на него като на чужд човек. — Не зная какво да кажа. Щях много да се радвам на писмо от вас и щях да ви отговоря. През изминалите години сигурно сте преживели по време на пътуванията си много интересни неща.