Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Люсиен отвори очи и се загледа в огъня.
— Не че мога да я упрекна задето се опитва да отложи колкото може повече този фарс — измърмори той тихо.
Трябваше да й върна свободата. Трябваше да съм достатъчно мил и така да й подаря малко щастие. Той поклати глава, за да отпъди тези мисли, защото нямаше какво да противопостави на тази истина. Часовникът в другия край на стаята удари дванайсет. Достатъчно време за Клара и нейния достоен за съжаление обожател. Споменът за целенасочената проповед на свещеника за значението на любовта го накара саркастично да се засмее.
Питаше се нетърпеливо, кога тя най-сетне ще дойде, защото копнееше да загърби час по-скоро всичко това и да се върне в Лондон. Първото, което щеше да направи там, щеше да е да отиде в най-любимото си игрално свърталище, да се напие до припадък в клуба „При Мейдрю“, а после да отиде при Памела. Когато изтрезнее, ще види пред себе си разлютената си любовница. Тази мисъл го накара да се усмихне, една хубава кавга с Памела с острото й езиче, беше тъкмо онова, от което имаше нужда в момента. Нейните пленителни, бъбриви устни ще бъдат надминати само от нейната възхитителна самоуверена личност и тя положително ще му възвърне равновесието.
Тя беше вече достатъчно разгневена от факта, че ще се жени за Клара. Не че Памела бе мечтала да стане графиня Калън. Но просто не желаеше установеното й ежедневие да бъде нарушено. Двамата бяха любовници и неприятели, приятели и врагове, но тъкмо ожесточените битки, в които се впускаха между часовете за любов, ги караха да се чувстват истински живи. Памела смяташе, че сега, когато ще трябва да се съобразява със съпруга, той вече няма да е достатъчно добър противник. Беше заплашила, че ще го напусне, но на подобни глупости Люсиен бързо беше сложил катинара. Тя ще си отиде, когато той реши и нито минута по-рано. Ако Памела беше научила нещо за него, то беше да не възприема най-обикновеното му учудване за гняв. Имаше известни граници, които тя никога нямаше да прекрачи, освен ако е готова да плати високата цена и тя го знаеше много добре.
Последната среща с чичо му не беше протекла особено радостно и Люсиен не си я спомняше с удоволствие. Роби с право побесня, когато научи за клюките, тръгнали от „При Уайт“, защото Люсиен беше направил там, както преценяваше сега, най-голямата глупост, на която беше способен. Само мисълта за абсурдния бас с Кърлейн го караше да изпъшка. По дяволите, какъв бяс го бе обладал, та направи нещо толкова идиотско! И по-лошо, какво го беше подтикнало да намеси името на Клара? Не само името й, но и обидния прякор „пуйчето“, който й беше прикачил в катастрофалния ден, когато тя разруши всичките му надежди.
— О, божичко! — Люсиен си разтри очите. — Какъв идиот! Така го беше наругал Роби, когато го извика в библиотеката на Манинг хаус, за да му каже, че името и прякорът на Клара са в устата на всички и че той знае за облога в мъжкия клуб.
— Е, момчето ми, как си представяш сега прекрасното предложение, което ще направиш на дамата? — Роби не плесна с ръце, а драматично ги закърши. — Моля ви, лейди Клара, омъжете се за мен. О, аз впрочем вече успях да накарам цял Лондон да говори за вас. Зад гърба ви всички ви наричат пуйчето. — Роби описа кръг около него и го изгледа мрачно. — Срамувам се от теб, Лъки, баща ти също щеше да се срамува от теб, ако беше жив и беше разбрал какъв долен номер си погодил на дъщерята на неговия приятел. Ако си въобразяваш, че е желал за теб този брак, за да можеш да се отнасяш към нея като към курва, много и много се лъжеш!
Презрението на чичо му го лиши от дар слово и Люсиен се усети сякаш е низша форма на живот. Не упрекна Роби задето той не му проговори до самото му отпътуване. Всъщност Люсиен му беше благодарен за известната доза деликатност, която чичото прояви към него. Собствената му лудост го беше подтикнала да свърже завинаги Карла със себе си, да я направи своя съпруга, независимо от това дали тя го желае или не. Улф го беше нарекъл „отмъщение“ и Люсиен вече се питаше дали това не е по-близко до истината от всичко останало. Що се отнася до Клара, съзнанието му преливаше от толкова объркани и невероятни чувства, че вече се съмняваше дали някога ще успее да я разбере.
Изведнъж вратата на библиотеката се отвори, Люсиен се обърна и видя Клара как влиза плавно, усмихва му се радостно и си сваля шапката. Изпита, както винаги в нейно присъствие, кратка, остра болка и някакъв неопределен копнеж да осъществи онази смешна младежка мечта, която беше хранил преди години.