Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Той кимна мълчаливо.
— И аз ще съм щастлива, когато се омъжа — заяви тя.
— Наистина ли? Откъде знаеш?
Тя се усмихна и обясни със самоувереността на младите:
— Ще направя съпруга си толкова щастлив, че той никога няма да се кара и ще го обичам, както мама обича татко.
— Ами ако престанеш да го обичаш? Ако се запознаеш след сватбата с друг мъж и се влюбиш? Няма ли да избягаш с него?
Въпросът обърка Клара. Никога не се беше замисляла за подобни неща.
— Но това би било много лошо, нали?
— Да — отговори сериозно той. — Много лошо.
— Никога не бих постъпила така. Ще обичам съпруга си и той ще ме обича. Ще имаме много деца, поне половин дузина. Ще се чувстваме чудесно заедно и ще сме винаги щастливи.
На устните му се появи бърза усмивка, първата, откакто го познаваше.
— Наистина ли ще го постигнеш?
— О, да — отговори тя весело. — Ще живеем на село, но веднъж в годината той ще ме води в Лондон, за да можем да посетим няколко бала. Баща ми има красива бална зала в градската си къща. Ти знаеше ли?
— Да, аз те срещнах веднъж там, но ти беше още много малка. Ти спомняш ли си?
— Мен? — повтори изненадано тя.
— Тъкмо беше навършила седем — разказа Люсиен. — Имаше тържество по случай рождения ти ден и моите родители, и аз бяхме поканени. Ти беше цялата в розово и бяло и с бяла копринена панделка в косата — усмихна се той пак. Вдигна ръка и я погали нежно по къдриците. — Косата ти направо блестеше, ти беше като същинска кукла.
Тя го погледна.
— Ти танцува с мен — измърмори тя. — Това си го спомням. Ти не искаше, но майка ти те накара.
Той свали ръка.
— Глупаво беше. Сигурно сме били много смешни.
Споменът я накара да се засмее.
— Ти беше толкова висок. Помня, че си помислих тогава, че си висок като татко, но много по-хубав. И те накарах да ме целунеш, нали?
— Да, наистина, като ме заплаши, че иначе ще се разкрещиш и ще събереш цялата къща. Беше ужасно глезена.
Усмивката й угасна.
— Такава ли бях? Наистина? Омразно ли ти беше, че трябва да ме целунеш?
Той сви неволно вежди.
— Разбира се. Бях на десет. Последното, което исках да направя, беше да целуна едно седемгодишно момиченце. Ти си беше всъщност още бебе.
— О! — Клара се усети изведнъж ужасно потисната. — Мисля, че си прав.
Той докосна ръката й с върха на пръстите си.
— Не прави такава физиономия — помоли той тихо, — сега е различно. Вече не си бебе и бих те целунал, без някой да ме принуждава.
Клара усети как се изчервява, а когато погледна хубавото му лице, изведнъж я достраша.
— Сега искаш ли да половиш риба? — попита тя, бързо стана и вдигна въдицата, без да дочака отговор.
Той я последва до брега и я остави да му покаже как приготвя стръвта и кордата; останалата част от следобеда двамата прекараха в чудесно приятелство. За облекчение на Клара той не спомена втори път за целувка, въпреки че я хвана за ръката, докато седяха един до друг на брега. Това не й направи кой знае какво впечатление, защото вече си бяха държали ръцете с Андрю Блейксли, тайно, под масата в детската стая, когато той дойде в Сейнт Дженивиъв на гости на братята й.
Когато огладняха, си разделиха съдържанието на Кларината кошница за излети, след това забиха въдицата на брега и легнаха на тревата, за да наблюдават облаците над себе си.
— Ти защо не ходиш на училище? — попита тя, след като бяха говорили достатъчно дълго за времето.
Ръката му, хванала леко нейната, трепна за миг, преди той да й отговори.
— Преди родителите ми да умрат, бях в Итън.
Клара долови мъката в гласа му, обърна се към него и му стисна ръката.
— Съжалявам за родителите ти.
— После Роби ме взе от училище — продължи той, сякаш тя нищо не беше казала. — Сега той ми преподава и след три години ще постъпя в Оксфорд.
— Лорд Манинг ти преподава? — попита учудено тя. — Значи умее?
— Той е чудесен учител. Много по-добър от всички, които имах в Итън. С него пътувахме из цяла Европа — в Австрия, Испания и Италия.
— Колко хубаво! — възкликна тя, възхитена от мисълта, че човек може да опознае толкова далечни страни. — Сигурно е било чудесно! И аз бих искала да отида там.
— Наистина ли? — Той се опря на лакти. — Може един ден да те заведа.
Тя отвори широко очи.
— Готов ли си да го направиш?
Той кимна сериозно и я погали с върха на пръстите си по бузата.
— Ако се омъжиш един ден за мен, ще го направя.
— Да се омъжа за теб? — повтори тя и си помисли детински, че това е най-романтичното нещо, което може да се случи някому, по-романтично от играта им с Андрю Блейксли на мъж и жена.
— Ако обещаеш да ме обичаш и да останеш с мен, ще те заведа, където пожелаеш — продължи той. — И ще ти дам всичко, което поискаш, но трябва да обичаш само мен. Завинаги.