Магията на страстта

— Клара, търсих те навсякъде — извика Андрю, хвана я за китката и я дръпна да стане от пейката. После се обърна към Люсиен. — Лорд Калън, нали? Запознахме се преди години, когато бяхте на гости в Сейнт Дженивиъв с граф Манинг, вашия чичо.

Само за секунди Люсиен се преобрази трагично. Милият, откровен мъж, който допреди малко държеше ръката на Клара, беше изчезнал и на неговото място се бе появил един сериозен, скован благородник с безизразно лице, който дълбоко я потресе.

— Блейксли — каза Люсиен и кимна.

— Дошъл сте да си поопресните спомените, нали? — попита добродушно Андрю. — Клара ми разказа какво се е случило онова лято, когато сте бил тук. Влюбени и тъй нататък. Допускам, че и двамата ще се смеете всеки път, щом си го спомните, нали? — Той се смееше, сякаш искаше да го докаже и не обръщаше внимание на Клара, която клатеше глава в напразния си опит да го накара да млъкне. — Въпреки това не тая лоши чувства, Калън. Не сте единствената жертва. Всички неизбежно се влюбват в Клара. Боя се, че тя твърде много обича да флиртува.

— Андрю! — слабо протестира Клара, тя възприемаше думите му като закачки, но знаеше и как ще ги изтълкува Люсиен. — Това изобщо не е вярно.

— Напротив, малка лъжкиньо! — Андрю сложи собственически ръка на рамото й, пораздруса я на шега, без да престава да се хили. — Дори отец Уебстър е влюбен в нея, милорд. Трябва да видите как дъртото момче се опитва да държи в неделни дни проповедта си, но не отлепя поглед от Клара и забравя всяка втора дума. — Той пак се разсмя, а Клара сложи ръка пред устата си, щом видя как се присвиват очите на Люсиен.

— О, това няма никакво значение — продължи Андрю, без да усеща нарастващото напрежение. — Клара си беше от дете готова на всичко. Караше всеки мъж от околностите да се влюби в нея, за да разочарова след това надеждите му. Ех, мен това не ме трогва. — Той отново весело я разтърси, преди да я привлече здраво в обятията си, което издаваше отдавнашна близост. — Зная, че не взима на сериозно нищо, освен онова, което ми казва. Тя каза ли ви, че сме сгодени?

— Андрю — измърмори ужасена Клара. — Ние не сме сгодени!

— Официално не сме — съгласи се той веднага, — но е само въпрос на време. — Той погледна Люсиен. — Чакаме само подходящия момент, за да го съобщим на нейните родители.

— Люсиен — подхвана Клара и тръгна към него с протегната ръка, за да го увери, че никога не е приемала някакво измислено от Андрю предложение за женитба, но той хладно я прекъсна.

— Боя се, че това време никога няма да дойде — заяви Люсиен, скован като статуя. — Лейди Клара може да не ме е осведомила за този факт, но ние с нея сме обещани от деца един на друг. Тя ще стане моя съпруга.

Това шокира Клара повече от всичко останало, преживяно през този ден.

— Люсиен! Това истина ли е?

Той я погледна толкова студено, че тя потръпна.